Проблемът с липсата на кадри, с привличане, обучение и задържане на сезонните работници е сред най-сериозните пред туристическия сектор. Това са категорични членовете на национално представената организация с 36 регионални структури Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА).

Надяваме се в края на сезона, когато хотелите затварят и освобождават сезонните работници, да не се получи както в предходни години, от държавата и в частност социалното министерство да започнат да обясняват, че парите в бюджета са свършили и не могат да отделят средства за квалификация и преквалификация на сезонните работници, веднага след тяхното освобождаване от работа, така че те да имат препитание в месеците, в които не са заети в туризма и да могат да останат в сектора, вместо да се налага да си търсят ново поприще. Това заяви председателят на БХРА и на Съюза на хотелиерите в Златни пясъци Георги Щерев. Няма как за поредна година да се чака до февруари/март и да се залагат евентуално средства в новия бюджет, а дотогава сезонните работници и семействата им да разчитат на фотосинтеза, подчерта Щерев. С подобни действия политиците и управляващите години наред оставят бизнесът без вече подготвени кадри. Бившият социален министър Гьоков си направи ПР на трудовите борси с украинките, вместо да говори с реалния бизнес и да търси лостове за решаване на проблематиката със сезонността на кадрите, посочи Щерев.

 

Проблемът е следствие на икономическата миграция и демографския срив

БХРА като национално отговорна обществена организация през последните 15 години неколкократно сигнализира, че ще се изостри кадровият проблем поради две основни причини – икономическа и демографска, заяви Атанас Димитров, зам.-председател на БХРА и председател на Софийска хотелиерска и ресторантьорска асоциация. След влизането ни в ЕС се забелязва отлив на хора. Както водата тече от високо към ниско, така и българските работници изтичат в търсене на по-добро заплащане към страни с по-добър икономически статус. Пазарът на труда се освободи, няма визови ограничения и хората започнаха масово да мигрират по икономически причини. Това е и една от основните причини за кадровия проблем в страната.

Вторият основен проблем е демографският срив. Ние неколкократно поставихме и този въпрос, като разработихме и програма за намаляване на последициете и преодобяване на отрицателния прираст у нас. Основен двигател в това направление трябваше да е бизнесът, да се създаде с негова помощ специален Фонд за подпомагане на семействата с три и повече деца, при определени критерии, условия и изисквания. Целта беше да се стимулират жените да продължат своята професионална кариера и да реализират целия си кадрови потенциал, като се подпомогнат финансово да отглеждат децата си до навършването им на 18 години.

Основа на програмата, която БХРА предложи, е стимулирането на българските майки да раждат трето дете чрез отпускане ежемесечна сума равна на три минимални работни заплати до навършване на пълнолетие – тоест по една минимална заплата на дете. Идеята бе тези средства да се отпускат само на български граждани без оглед на тяхната етническа и религиозна принадлежност.

Българският бизнес както сега така и за в бъдеще се и ще се нуждае от образовани и високо квалифицирани кадри. Затова и ние предложихме тези целеви месечни надбавки за деца на неосъждани родители с завършено средно образование. Като сред условието бе и самите деца да са част от образователната система поне до 18-та си година.

Представихме програмата в Министерство на труда и социалната политика, служителите във ведомството заявиха, че са впечатлени, но тази програма остана на хартия.

Хората създават не само пазара на труда, но те формират и потребителското търсене. Колкото повече намаляват хората, толкова по-малко кадри имаме ние, но и толкова намалява потребителското търсене, което рефлектира изключително отрицателно върху целият социално-икономически живот на страната. Оборотът се създава от живи хора. Застаряващото население променя и профила на потребителското търсене, какви стоки се купуват. Неслучайно се казва, че децата са бъдещето на една нация.

 

Практиките на учениците да са в реални заведения и хотели

Липсата на персонал е проблем, който от дълги години стои пред бизнеса и все повече се задълбочава. Говорили сме с кого ли не през годините за неговото решаване. Необходимо е всички ученици в горните класове на професионалните гимназии задължително да изкарват стажовете и практиките си в нашите заведения, категоричен е Еню Енев, зам.-председател на БХРА и председател на Сдружение на хотелиери и ресторантьори „Тракия“ . Преди да си получат дипломите учениците трябва да имат платена практика, с която да могат да натрупат опит, да „вземат занаята си в ръце“, а и да получат възнаграждение за труда си. Защото едно е да си в учебния кабинет и учителят да ти преподава как се слага сол, пипер и къде, а съвсем друго да влезеш в голямата въртележка, наречена „кухня“ и около теб всичко да ври и кипи, майсторите да ти дават насоки, а ти да гледаш и да „крадеш“ занаят. По-голямо училище от работата в кухните няма. Подобна промяна в образователната система ще е положителна както за самите ученици и образователната система, така и за бизнеса.

Коментирали сме и възможностите за предварителни договори, субсидиране на деца, чиято издръжка бизнесът би поел срещу такива. За да могат когато завършват три години задължително да работят по професията си, след което да могат да изберат ново поприще или работодател. По този начин ще задържим младите хора в страната. В сектора заплатите вече никак не са ниски, особено на готвачите, които са дефицитни, но за сметка на това професията е престижна.

 

Наемаме хора на по 80 години

Най-големият проблем за туризма продължава да бъде персоналът, категоричен е и Веселин Налбантов, зам.-председател на БХРА и представител на СНЦ “Клуб на хотелиера Несебър”. Ние с пъти сме увеличили заплатите на всички работещи. Лекарите получават заплати по 1400 лева, колкото една миячка в хотел без образование например. Каквито и пари да даваме, няма квалифицирани хора. Ние нямаме вина, че има демографски срив, а социалните системи на запад са по-добри и хората предпочитат да отидат там.

Трябва незабавно да се събере Национален съвет по туризма, в който активно да участва и Министерство на външните работи, президентът. Липсата на персонал е голям бич. Ние не можем да направим туристически продукт поради факта, че нямаме хора. Да не говорим, че нямаме хора и за управленски позиции, със средно и с висше образование. Вече търсим висококвалифицирани кадри в пенсия, дори на по 80 години.

МвнР трябва да превърне търсенето на персонал в държавна политика. Например има хора в африканските страни като Египет, Мароко, Сенегал, Камерун, Кения, в които работят за по 250 долара като пчелички. Държавата трябва да ни организира, да направим обучение на място, да подберем кадри, да наемем самолет и да ги доведем за една година. Но това една фирма няма тези възможности, трябва да е организиран процес. И това трябва да бъде заложено от днес, незабавно. Още повече, че тези хора говорят чужди езици и бързо учат нови. Така че да се заложи и по държавна програма обучение на тези хора по български език. В противен случай България ще загине като туристическа дестинация и заради липсата на персонал.

 

Войната е за персонала

Трудностите с намирането на персонал са огромни. За да запазим хората си ние например ще плащаме пълни заплати на служителите си, въпреки че ще ремонтираме през следващите месеци хотела и те реално няма да работят, обясни Маргарит Цонев, член на УС на БХРА, представител на организацията в Боровец.

Войната в момента наистина е за персонала. Аз съм оплел една кошница с хората си, събирал съм ги сламка по сламка и затова си ги пазя. Но определено има грандиозен дефицит първо като желаещи и второ като интелект.

 

Обучението да отговаря на нуждите на бизнеса

Липсата на персонал е много сериозен проблем за бранша. Системата на внос на чуждестранни работници в общи линии са добри, но големият проблем е синхронизиране на програмите за обучение на специализираните средни и висши училища и по различен начин провеждане на стажовете, обясни Маргита Тодорова, член на УС на БХРА и представител на организацията в курортен комплекс Албена.

Програмите трябва да са съобразени с нуждите на бизнеса. В много училища и колежи на запад провеждането на стажовете е съобразено с индустрията и те не са по 45 дни, а са от 3 до 6 месеца. Частично има разбиране. Примерно специалността „География на туризма“ в СУ „ Св. Климент Охридски“ има такъв вариант на стаж, но като че ли са единствените, поне доколкото аз знам. Предстоят проблеми в тази насока. Знам, че служебният министър на туризма Илин Димитров се е срещал по тези тези с образователния министър, но този въпрос трябва да се реши в дългосрочен план.

 

Да облекчат режимите за внос на работници

Необходимо е да се облекчи режимът за внасяне на работна ръка, за да се реши въпросът с липсата на персонал, обясни Красимир Иванчев, член на УС на БХРА и председател на Съюз на хотелиерите и ресторантьорите в град Русе. В момента единствено от Киргизстан и Молдова привличаме хора, посочи той.

При разпределението на европейските средства държавата винаги залага във всички сфери на нови технологии, а не в развитието на кадрите и хората. Именно в обучения и повишаване на квалификацията трябва да се инвестира. Или в поставяне на соларни панели, за да решим поне отчасти проблемите със скъпата енергия. Да се инвестира в поставяне на термо помпи – модерният тип климатици за охлаждане и отопление. Трябва да се говори и инвестира в подобен тип проекти, категоричен е той.

 

Важни са добрите социални пакети

Последните години и особено в днешно време за намиране и задържане на персонал все по-важни стават добрите социални пакети, които дава всеки работодател, категоричен е Павлин Косев член на УС на БХРА и председател на Варненска асоциация на ресторантьорите и хотелиерите. Наистина няма персонал, но все пак има някакви хора и те стават все по-взискателни, все по-търсени и все по-високо платени. Като липсват служители, нормално им се вдига цената. Този персонал, за да се задържи в един хотел и да се чувства добре, изключително важно е управителят, собственикът, целият мениджмънт да имат изключително отношение към работниците си.

Тук не говорим само за пари, а за отношение. Примерно ако се настаняват да спят в хотела при какви условия са настанени, каква храна им се дава, какви униформи, има ли ваучери, могат ли да ползват атракционите на хотела. Много са факторите, които влияят за това дали ще имаш или няма да имаш персонал. Така че донякъде за липсата на персонал проблемът е и в самия комплекс. Чисто организационно. Има служители, които и при по-голямо възнаграждение не предпочитат даден хотел.

За много голяма част от младежите, които работят през лятото, заплатата не е водещ фактор. Те искат „да си изкарат едно хубаво лято“. И да се чувстват добре, което е важно както за тях, така и за всеки работодател, ако иска да има персонал. Внасяме кадри за туризма от доста години и смятам, че тази тенденция ще продължи. Променят се държавите. Ако допреди масово бяха от Украйна, сега са от Киргизстан, Молдова, има голям ръст на интересът от страна на служители от Турция заради икономиката на съседите и обезценяване на лирата. Това са нормални процеси, както българите работят в чужбина. Важно е обаче тези работници да нямат голяма езикова бариера, още повече що се отнася до общуването с български клиенти, за да не води това до проблем с качеството на туристическата услуга. Но тук отново опираме до мениджмънта.

Добрият мениджмънт става все по-добър важен. Когато имахме наплив от туристи и ниски цени, въобще не можеше да се разбере къде е добър мениджмънта и къде не. Докато сега хем трябва да си търсиш туристи, хем трябва да внимаваш с персонала и какво отношение имаш към тях, хем трябва да можеш да си правиш сметката, така че да излезе. Всяка година имаме различни предизвикателства и ще успеят само тези, които са най-адаптивни. Тези, които са „великите“ мениджъри с много образования в чужбина, не винаги ще имат успех.

 

Държавата да отпусне средства за квалификация

Решението на проблема с персонала е гимназиите по туризъм за започнат да произвеждат кадри за туризма. Гимназията по туризъм в Търговище не е достатъчно активна и не прави подходящ подбор на учениците, които учат тези професии, обясни Тодор Янакиев, член на УС на БХРА и председател на Местно туристическо сдружение Търговище. Трябва ръководството й да разшири периметъра и да привлече по-подходящи ученици с желание да се развиват в този сектор и да имат желание да упражняват тази професия.

Внасянето на кадри от чужбина също е временно решение, особено що се отнася до бесарабски българи, украинци. И особено за летния сезон това е решение. През зимата по-добре можем да се справим с местни кадри, но трябва да има отпуснати средства от държавата за квалификация и преквалификация на кадрите в бранша и на сезонните работници.

Трябват промени и в трудовото законодателство

Проблемът с персонала наистина е сериозен, категоричен е и Мариян Беляков, член на УС на БХРА и изпълнителен директор на „Пампорово“ АД . Липсват достатъчно служители с подходящ ценз и опит за различните и конкретни дейности. Зимният туризъм и съпътстващите го ски услуги са много различни от останалите типове туризъм и изискват доста специфични познания и качества, за да могат да бъдат оперирани всички основни и съпътстващи продукти правилно и на необходимото ниво.

В същото време трябва да бъде ясно казано, че натискът, който се оказва върху работодателите от административен и финансов характер, включително за трудови възнаграждения е огромен. Баланът отдавна е загубен. Трудовото законодателство не е достатъчно добре регулирано що се касае туризма и особено до почасовата работа. Работодателите не са в адекватна позиция, което много често поставя фирмите в невъзможност да оперират нормално. Има куп изисквания и условия, вследствие на които част от бизнеса може и вероятно ще бъде докаран до фалит. От там следва да бъдат загубени работни места, по-малко данъци в хазната и изродяване на сивия сектор. Необходим е доста по-гъвкав подход като цяло в трудовото законодателство. Много хора предпочитат да излязат на борсата, да вземат готови пари, а междувременно да работят без трудово-правни отношения. С други думи, системата те мотивира да не работиш. Това са процеси, които трябва да бъдат овладяни.

Всеки един по веригата трябва много правилно да си даде сметка къде се намира бизнесът, къде се намира всеки един от нас и какво е реалистично да бъде искано и получено. Време е да се помисли повече за работодателите, защото те са движещия механизъм в икономиката. Но не само тези в определени помазани сектори, а всички. В един момент цялата система ще се срине. Продавачът, доставчикът или посредникът може да искат едни цени за определени стоки и услуги, но да няма кой да ги купува. Служителите да настояват за нереално високи заплати, които няма кой да им плати, а крайният резултат ще бъде тотален срив на икономиката.. 

 

Няма как да има добър продукт с временен персонал

Проблемът с персонала е много сложен. Лично аз не се оплаквам, екипът ми е един и същ с години, въпреки че, разбира се има хора, които напускат и отиват да работят в чужбина. Но имам служители, които работят при мен от 1995-1996 г.

Трудностите с намиране и задържане на персонала идват от характера на нашия бизнес – той е сезонен, обясни Георги Тръпков, зам.-председател на БХРА и председател на Сдружение на хотели и ресторанти – Поморие. Няма как на един зрял човек, със семейство, с деца да му кажеш – „Ела да работиш при ен за 4 месеца и после му мисли“. Ако не успеем да осигурим работа на служителите си по 8-9 месеца поне нямаме никакъв шанс да задържим хората, да ги обучим. И затова се изкривява и продукта и се намалява качеството му.

Ако някой ми каже, че във временен обект с временен персонал прави добър продукт, няма да му повярвам. Той ме лъже.

Другият проблем е, че в туризма съвсем безпроблемно се отварят и затварят обекти. Апартхотелите отварят и затварят когато си искат, без да подлежат на особен контрол или правила, и колкото и да е малко персоналът в туризма, те привличат част от него при тях. И остават още по-малко служителите. Те имат значително по-ниски разходи от хотелите и затова са нелоялни конкуренти.

В Европа, за да се отдават под наем имоти в жилищни блокове или апартхотели се иска лиценз от общината освен ако става въпрос за работници или гости. При нас всеки прави каквото си пожелае. Е как да имаме хора, ние нямаме шанс.
Аз задържа хората си като им плащам 5 месеца през зимата, но ако 4 от тях са лоши и аз трябва да вдигна байрака и да затворя. Как тогава да запазя персонала си? А ценното в работата ми е екипът, който прави продуктът, който предлагам добър.

Проблемът с персонала се задълбочава всяка година и вместо да виждаме светлина в тунела става все по-зле. Няма как да се справим с временни решения като внос на украинци и киргизстанци.

 

Превърнаха ни в роби

Огромен проблем е липсата на работна ръка. А служителите искат и по-високи заплати, тъй като и инфлацията се увеличава, те разбира се са прави за себе си. Но резултатът е, че ние от бизнеса се превърнахме в роби, обясни Иван Михалев от регионалната структура на БХРА в Стара Загора. Остана ни само да плащаме задължения и докога ще издържим – не знаем.

Държавата е абдикирала от този проблем. Така че сами си търсим хора по обяви, които не искат да работят, търсят и питат само за пари и след някои и друг ден напускат. Освен това са неподготвени и масово мързеливи и без квалификация. Така че ни се налага да наемаме хора, на които да плащаме и да ги обучаваме междувременно, разбира се за наша сметка.

 

Няма стабилност в сектора

С персонала е много трудно. Хората видяха, че няма стабилност в сектора, посочи Стойчо Ганашев, председател на БАРХ – Хасково. През последните 2-3 години ни затваряха когато си решат. И служителите от сектора се преориентираха. Необходима ни е стабилност и предвидимост, за да могат хората да се върнат. Държавата трябва да вземе мерки в тази посока.

 

От инвеститори станахме служители

Липсата на кадри четвърта-пета година е много силна. През тази година вече е осезаема, има силен недостиг на каквито и да е кадри, камо ли качествени, обясни Христо Стоянов, председател на структурата на БХРА в Сливен.

Ако има каквито и да е кадри, ще ги вземем и ще ги обучим, ще ги квалифицираме, но няма и такива. В Сливен има професионално училище, което подготвя кадри и то ни спасява. Аз имам договор с него вече пета година. Оттам наемаме деца, които имат вече основните познания, даваме им огромни заплати, само и само да има кадри, обучаваме ги и благодарение на тях успяваме да се справим. Самият аз се преквалифицирах преди две години, изкарах професионални курсове за готвач и сега работя като главен готвач в заведението си. От инвеститори ситуацията ни превърна в служители.

 

Да открият повече туристически паралелки

С персонала лично ние нямаме много проблеми, но като цяло наистина е сериозен проблем за бранша. Трябва да се договорят министърът на туризма и образователния за разкриване на повече туристически паралелки, тъй като бизнесът има нужда от такива кадри, заяви Станислав Георгиев, член на УС на БХРА и председател на Асоциацията на собствениците в туризма – Кюстендил. Ако не – трябва да вкарваме хора отвън, за да има кой да работи.

 

Нужни са повече професионални училища

Липсата на персонал също е огромен проблем. Ако не се направят повече професионални училища и паралелки, които да се поддържат от бранша и да отговарят на нуждите му от служители, този проблем също ще остане нерешен, обясни Йордан Иванов от Съюза на хотелиерите и ресторантьорите-Ямбол. Колегите по морето се спасиха през това лято с украински служители, но това не е трайно решение. Тези хора, които идват от Беларус, Украйна, Молдова, Киргизстан идват само за няколко месеца през лятото и само в „ол инклузив“ хотелите по морето, където не им е необходимо да говорят български език.

Вносът на работници да е държавна политика

Държавата трябва да помисли откъде може да вкара хора от чужбина, които да работят в туризма ни и това да е държавна политика, заяви Петко Игнатов от регионалната структура на БХРА в Ловеч. Например в зимните курорти на Италия няма нито един местен, който да работи в техните обекти. Иначе няма как да се случат нещата, ако искаме да продължим да работим.