Представители на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА), след решение на Управителния съвет на национално представената организация, проведоха поредица от срещи с екипи на политическите сили, които имат реални шансове според социолозите да станат част от следващия парламент и бъдещото управление на страната. По време на разговорите от БХРА посочиха какви според тях са нетърпимите неща в туризма, базисните неща, необходими за развитие на туризма и сферите, в които е задължителна държавна подкрепа. До момента са проведени срещи с представителите на БСП, ПП „Продължаваме промяната“, „Да, България“, „Възраждане“ и ИТН, а предстоят такива и с „Български възход“ , ДПС и ГЕРБ.
Първо и най-важно е политическите сили да определят дали туризмът е приоритет за държавата или не. Ако е – трябва да предприемат фундаментални действия за решаване на основните проблеми пред сектора и тези мерки се решават с конкретни действия, а не с общи приказки за бъдещи намерения, категорични бяха представителите на БХРА по време на срещите. Не е нормално, ако туризмът е приоритет, базисни неща за неговото развитие да не са решени, подчертават от организацията с 36 регионални структури.
Ваканционният морски и зимен туризъм се пренебрегва през годините и неговите проблеми още остават на заден план, въпреки че 70 на сто от приходите въобще от сектора се дължат именно на ваканционните морски и зимен туризъм. Неглижирането на ваканционния туризъм неминуемо оказва влияние на целия сектор, подчертаха по време на срещите от БХРА.
Сред нетърпимите неща в туризма, които трябва да бъдат спешно променени, тъй като не са съвместими с исканията на сектора за развитие, са проблемите с медицинското обслужване на туристите – цените и организацията, липсата на паркинги, действията на т.н. „паяк”, особено в рекламния и междинни сезони, когато и без това курортите са празни, практиката чиновниците в Министерството на туризма да налагат приоритети в развитието на сектора, които много пъти се разминават с вижданията на инвеститорите и предприемачите в туризма, регулиране на цените на плажните услуги, така че те да не са на нивата на цените на хотелското настаняване на втора и трета линия, както и регулиране на цените на картите за ски лифтове и да има предварителна информация за стойността на картата преди началото на сезона.
Сред базисните неща, които трябва да бъдат направени, за да оцелее и да се развива секторът, е кадрово обезпечение на туризма, създаване на онлайн визов център, в който да се подават, обработват и издават входящи визи за страната ни, промяна в нормативна уредба за концесиониране, определяне статута на националните курорти, отделяне на 1 % от приходите от туризма в бюджета за ефективна национална реклама, субсидиране на заета седалка за чартърни полети, автобуси и ж.п. превоз, предоставяне на туроператорите 10-15 евро на пристигнал турист за маркетинг и реклама на България, независимо с какъв транспорт пристига, предоставяне на стимули, които да компенсират 50 процента от цената на издаваните входящи визи за туристи, дигитална реклама на туризма, укрепване на свлачища, ремонтиране на пътища до курортите и изграждане на паркинги, промяна в нормативната уредба за категоризацията в бранша, брегоукрепване, обединение на бранша и прецизиране на състава на Националния съвет по туризъм.
Туристическият сектор има нужда от задължителна държавна подкрепа за осигуряване на лесен достъп до банково кредитиране за инвеститорите и персонала, достъп до европроекти и грантове за туризма, приемане на 9 % ДДС за ресторантите и заведенията, категоризирани по Закона за туризма, както и за другите видове туризъм, обезщетения за високите цени на ток, газ и вода, осигуряване на безвъзмездно финансиране за енергоспестяващи системи, именения в нормативните актове поради невъзможност от изпълнение в условията на Ковид-19, водещо до ощетяване на бизнеса, премахване на т.н. инфраструктурни вноски, заплащани от собствениците на обекти в национални курорти, удължаване на туристическия сезон, разширяване и усъвършенстване на помощта от 35 евро за заета седалка в чартърните полети, автомобили, ж.п. транспорт, особено в крилата на сезона, откриване на туристически представителства в чужбина, изготвяне на нов Закон за туризма, разработване на стимули за вътрешния пазар, отделяне на бюджет за ваучери само за туризъм, а не общ с тези за храна, предвиждане на ваучери за здравна превенция, предоставяне на преференции за фирми и физически лица, които почиват в България над 10 дни в рамките на 6 месеца, намаляване на концесионните такси за плажовете срещу сериозно намаляване цените на услугите, които да стигнат до крайния наемател или хотелиер, да се разреши общините 18 месеца след излизане от пандемията да освобождават бизнеса от заплащане на такси, наеми и цени на услуги, да се делегират по-сериозни права на Консултативния съвет по въпросите на туризма по формирането и реализацията на туристическата политика на Общината, а не като сега – нещата да са формални, туристическият данък да се разходва само за дейности, свързани с туризма, като в края на годината общините да предоставят подробен отчет за разходването на туристическия данък пред Министерството на туризма и съответните браншови организации от региона, да се създаде българска държавна чартърна авиокомпания.
От БХРА разполагат с подробни разработка по посочените схеми, които са поискани от политическите сили. Представителите на БХРА по време на срещите са отделили особено внимание на това, че трябва да стане ясно дали туризмът е приоритет за държавата и ако е такъв е задължително да се предприемат посочените по-горе мерки. Освен това е от изключителна важност да се предвидят обезщетения за ток, газ и вода, за да не фалира секторът. Наложително е да се приеме отново намалена ставка от 9 на сто на ДДС за ДДС за ресторантите и заведенията, категоризирани по Закона за туризма, както и за другите видове туризъм. Както и да се отдели 1 процент от приходите в бюджета от туризъм за национална реклама, като парите не просто да се харчат, а да се обвържат и със средства за всеки пристигнал у нас турист. За да се удължи сезонът в националните курорти от настоящата продължителност от 45 дни, трябва да се отдели специално внимание на стимули, които биха предизвикали интереса на туроператори и клиенти за страната ни, както и да са помисли за специални стимули за българския пазар. На срещите БХРА са подчертали и факта, че без брегоукрепване има риск страната да загуби един от най-ценните ресурси за туризма – плажа.
Тези мерки са не само належащи, но и задължителни за оцеляване на бизнеса и политическите сили трябва да постигнат консенсус за изпълнението им, категорични са от БХРА.
