За бедните и самотни хора по Коледа винаги има благодетели, които дават от себе си хляб, щедра подкрепа за още малко живот или просто – топла прегръдка и добра дума.

Дарители има по целият свят. Някои от тях искат щедростта и благодеянията им да останат анонимни. Това е тяхна воля.

На мен, обаче ми се иска и най-големият и най-малък жест да станат видими.

Да бъдат споделени, за да станат хиляди.

Да бъдат оценени с едно: „Благодаря!“, с тихите сълзи на майките, чиито деца са спасени със стотиците хиляди левове, събрани с обич от истински хора и най-вече – с нашето всеобщо признание, а не с до болка познатият ни нихилизъм по български.

„Искам ДОБРОТО, във всичките му измерения, да стане „заразно.“

Така лаконично отговори на въпроса ми: “Защо го правите?“, г-н Златко Златанов, който вече десетки години се грижи да няма гладни на Коледа във Велинград.

И днес под звуците на народните песни имаше топла супа, чай, скара, плодове, сладкиши.

За бедните и самотните.

Всеки можеше да запали свещичка пред иконата на Пресвета Богородица  – Ширшая небесна.

Всеки можеше да направи своето ДОБРО в Дарителницата за болни деца.

Тук дълго разговарях с Фатме – бабата на 6 годишният Фикрет Кабакчи от Драгиново, за когото велинградчани събирахме средства, за да се излекува.

„Не стигнаха!…“, проплаква тя.

Сега Фикрет трябва да замине отново за Турция.

Отново им трябват хиляди…

Трябват им и 600 лева за очила на детето, за да вижда, но нямат.

Затова пък, се намерил някой, който запалил количката на тежко болното дете.

Въпреки всичко, баба Фатме вярва, че един ден ДОБРОТО ще стане „заразно“!