На заседанието на Консултативния съвет по туризма на 5 октомври бе представено социологическото проучване “Велинград – развитие на туризма”. То е извършено в края на август и през септември с участието на 1150 анкетирани от различни групи – туристи и велинградчани, на възраст от 18 до 65 години. Г-жа Костадинова от фирмата-изпълнител “АКГ Ей Си Джи” ООД набеляза акцентите от проучването.
23% от анкетираните подреждат Велинград на първо място в отговор на отворен въпрос за най-добрите СПА курорти в България. Следващите в класацията са Хисаря с 15%, Павел баня със 7% и Сандански с 6.19%.
Като най-важни компоненти на добрия СПА курорт туристите изброяват красивата природа, добре уредената градска среда, достъпните медицински услуги, историческите и културни забележителности, икономичното настаняване и хранене, процедурите с минерална вода извън хотелите, възможността за паркирате, наличието на банкомати, свободен интернет, атракции и забавления.
Описвайки предпочитаната почивка, преобладаващият брой туристите избират хотели с висока категория – 31% искат 4-5 звезди, 28% залагат на хотели с 3 и 4 звезди, а хотелите с една звезда и къщите за гости са избор на 41% от гостите на Велинград.
Общо е мнението, че добрата почивка върви с осигурена храна: 23% избират оферти нощувка и закуска, 21% харесват нощувка, закуска и вечеря, също 21% залагат на пълен пансион, а ол инклузивът е препочитан от 19%.
При избора на варианти за почивка най-много “тежи” цената – тя е поставена на първо място от 81% от анкетираните. За 58% от туристите е важна минералната вода, а за 57% на първо място са лесният достъп и пътищата до курорта.
Въпросът “Какво искат да правят туристите във Велинград?” получава очакваните отговори: да посетят интересни обекти и забележителности, да опитат хубава и традиционна храна, да се отдадат на пешеходен туризъм и пикник в околностите на града. Следват фитнес, атракции, наблюдаване на спортни състезания, тихи игри, фолклорни събития, риболов, езда.
Мечтаният от туристите ценови вариант е 550 лева за 2 души за 5 дни. Но тези, които вече са посетили града, на базата на опита си вдигат обща цена за това удоволствие на 750 лева.
Как туристите търсят и намират информация за Велинград? За 70% решаващо е мнението на познати и приятели. 67% споделят, че разчитат на информация от специализирани сайтове за почивка. Практиката показва, че проблемите с достъпа до информация във Велинград са много и че могат да бъдат решени само с взаимодействие между общината, хотелите и културните институции. Общинският Туристически информационен център е на много добро място, но възможностите му не се използват достатъчно, препоръчва изследването.
Изпълнителите на проучването споделиха трудностите от това, че Велинград няма единна система за мониторинг на броя на туристите. В изследването са използвани официални данни от Националния статистически институт за периода 2012 – 2016 година, но по общо мнение те не дават точна картина на броя места за настаняване и посетители. Според тези данни броят на посетителите във Велинград расте, но средният брой на нощувките се запазва на 2.5-2.6. Според НСИ средно на година курорта посещават 163 400 туристи, а броят нощувки е 422 398. Авторите на проучването смятат, че тези числа трябва да се умножат поне по 2 или 3 пъти, тъй като НСИ не отчита всички места за настаняване. Броят на туристите, които годишно идват във Велинград, е в диапазона 550 000 – 750 000 души, смятат специалистите, включително от местния туристически бранш.
Предпочитаният времеви период за почивка във Велинград е от май до октомври. Но данните от социологичското проучване показват, че май, септември и октомври са подценени месеци спрямо желанията на туристите. През тези месеци липсват и събития, които да привличат във Велинград повече гости и върху това трябва да се работи. На въпроса къде прекарват времето си във Велинград 50% от анкетираните отговарят “В хотела”, 30 % “В града” и 20% “В околностите”.
Като цяло посетителите на Велинград са удовлетворени от своя престой. Важни са отговорите какво харесват и какво не в СПА столицата. Харесват СПА услугите, спокойствието и тишината, чудесната природа, чистия въздух. Списъкът “Не харесвам” е по-дълъг и започва с обслужването в хотелите, чистотата в града, занемарените улици и тротоари, състоянието на Клептуза, недостатъчното атракции и високите цени. Туристите препоръчват ремонт на улиците, подобряване на чистотата, повече паркоместа и атракции, достъпна информация и грижа за Клептуза.
Проучването дава данни и за нагласите на жителите на Велинград по проблемите на развитието на туризма. За имиджа на Велинград местните хора поставят на първо място богатите природни дадености плюс изградената хотелска база и искат по-добра реклама на курорта, повече музикални събития, по-ниски цени и подобряване на инфраструктурата. Според анкетираните велинградчани положителните страни от развитието на града като туристически център са възможностите за бизнес и работа, както и известността на града. Отрицателните страни са повечето отпадъци, пренаселеността, унищожаването на природата. Велинградчани отчитат, че в нашия град се печели от туризъм – 42%, дърводелство – 28% и търговия – 11%. Битува мнението, че от развитието на туризма печелят само някои и че общината трябва да създава възможности за повече хора.
Местните хора споделят идеи за това как Велинград да стане по-привлекатален и интересен за своите гости: да се организират фестивали на автентичния фолклор, събори на кварталите и родовете, празници на минералната вода и на картофите, повече концерти с различна музика и др. Според анкетираните във Велинград всеки месец трябва да има поне 2 събития, които да привличат туристи.
Авторите на проучването посочиха, че Велинград има възможност да разширява пазарите си в Северна България, тъй като в момента по-голямата част от посетителите са от южната част на страната. Чуждестранните туристи са под 20% – главно от Македония, Русия, Израел, Гърция, а е добре да се търсят партньорства с Румъния и скандинавските страни.
Интересен факт от проучването е, че само 24% от туристите във Велинград са с деца. Данните се допълват с регистриран слаб интерес към предлаганите забавления и занимания за деца.
Проучването определено провокира интереса на членовете на Консултативния съвет, сред които бяха кметът Костадин Коев, заместник-кметовете Атанас Палигоров и Исмаил Моллов, служители на ОА, Васка Милушева и Николай Вучев от Сдружението на хотелиерите и ресторантьорите Велинград – Западни Родопи, директорките на Историческия музей Снежана Велева и на ПГИТ “Алеко Константинов” Любка Байлова. Пълният доклад ще бъде предоставен на общината, а от фирмата-изпълнител се ангажираха и да дадат отговор на множеството въпроси, които се родиха от обсъждането на социологическите данни.
Елена Баева
https://tempo.velingrad.com/
