Помощта трябва да е при цени на свободния пазар над 180 лева, а не както е заложено – над 240 лева за мегаватчас

Туристическият сектор има нужда от реалните компенсации от страна на държавата заради скъпия ток на свободния пазар за небитови потребители. Това са категорични от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). Похвално е, че управляващите са заложили подкрепа за бизнеса, включително и за туристическия сектор в периода от 1 юли тази година да 30 юни 2026 г. Но помощта ще е при праг, който е 30 на сто по-висок от настоящия. Досега се компенсираха хотели и ресторанти при борсови цени над 180 лева за мегаватчас, а сега това ще се случват при цени на свободния пазар от над 240 лева за мегаватчас, подчертават от БХРА. Похвално е, че е предвидено средствата да се получават автоматично без да се нуждаят от нотификация. Но увеличението на прага на компенсациите за цени от над 180 лева до цени от над 240 лева за мегаватчас при средно месечна цена ще увеличи разходите на хотелиерите само за електроенергия с над 30 на сто. А това ще се отрази основно на ваканционните хотели и ресторанти, които договориха за следващата година цени едва с от 3 до 7 на сто по-високи, въпреки ръста на разходите, който е по-голям, включително и заряди скъпия ток.

Напомняме, че хотелиерският и ресторантьорският са сред най-енергоемките бизнеси. За съжаление обаче те не се причисляват към енергоинтензивните предприятия. Хотелите няма как да пестят от разходваната електроенергия, защото клиентите искат да са на топло или на прохладно според сезона, да ползват топла вода по всяко време и да им се предлага прясно приготвена храна. Така тази компенсация ще е глътка въздух за туристическия бизнес, но в същото време ще е крайно недостатъчна за оцеляването му.

Именно заради това преди дни от БХРА настояха и техният сектор да бъде приравнен с енергоинтензивните предприятия, които ще получат допълнителна подкрепа от страна на държавата.

Скъпият ток е основна част от разходите на хотели, ресторанти и останалите предприятия в туристическия сектор. Без помощта от държавата на фалит са обречени инвестиции, правени пред последните 30 години, а на произвола на съдбата ще останат над 500 хиляди души – заетите в сектора и техните семейства, подчертават от БХРА.