Институциите за пореден път показват, че секторът не е приоритетен за държавата, въпреки високите приходи от него в хазната
Новите рамкови учебни планове за професионално образование, предложени от Министерство на образованието и науката, обричат туристическия бизнес, категорични са от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). С предвидените промени се намаляват практическите часове в горните гимназиални класове и в резултат ще се намали качеството на образованието, а оттам и на подготвените кадри за сектора, подчертават от Изпълнителното бюро на национално представената организация с 36 регионални структури.
Предвидените в учебния план часове за професионална подготовка са крайно недостатъчни, заявяват от сектора. И припомнят, че проблемът с осигуряването на кадри за българския туризъм не е от вчера, като от бизнеса от години са принудени да привличат работници от трети страни извън ЕС заради липсата на достатъчно подготвени български служители. С промените в графика за практически занимания в професионалните гимназии този проблем ще се задълбочи, тъй като ще рефлектира върху качеството на подготовката и на без друго малцината специалисти, подговяни в областта на хотелиерството и ресторантьорството за нуждите на сектор туризъм, обясни председателят на БХРА Георги Щерев. Въпреки голямото търсене на кадри в туризма професионално направление „туризъм“ не е обявено за приоритетно от Министирство на образованието и науката, а за капак и намаляват и часовете за професионална подготовка, обясни Щерев. Той допълни, че с действията си институциите и в частност Министерство на образованието и науката за пореден път показват, че липсва централизирана държавна политика за приоритизиране на туризма като водещ отрасъл за българската икономика, въпреки високите приходи в хазната, които всяка година пряко и косвено надминават 13 на сто от БВП.
Съгласно проекта за рамков учебен план за професионално образование в туризма с разширено изучаване на чужд език, предвидените часове по учебна практика са недостатъчни за пълноценно овладяване на професионални компетентности. В 9 клас са предвидени 3 часа седмично по учебна практика при значително по-голям обем теоретични предмети. Това не осигурява необходимата първоначална практическа основа, категорични са от БХРА. Проблемите обаче не приключват до тук. В 10 клас липсват часове по теория на професията, а учебната практика е само 4 – 5 часа седмично, като преобладават икономика и предприемачество, които са полезни, но не заместват професионалните умения. В 12 клас се намаляват практическите часове до 5 часа седмично. Това нарушава ритмичността и интензивността на подготовката, което от своя страна ще доведе до недостатъчно подготвени кадри, на които реално туристическият сектор разчита да са гръбнакът на персонала в родните курорти и градски обекти, допълни Щерев.
Липсата на баланс, ритмичност и последователност в предложения учебен план ще доведе до разкъсване на професионалната подготовка, затруднения за изграждането на стабилна основа и невъзможност да се утвърдят знания и умения, както и да се усвои пълно учебния материал, посочват още от Изпълнителното бюро на БХРА. В резултат това ще доведе до липсата на задълбочена работа по ключови практически умения, а учениците ще завършат професионалното си образование с липса на готовност за работа в туристическия сектор.
Новият учебен план не отговаря и на изискванията на пазара на труда, тъй като работодателите и в туристическия сектор търсят кадри със силно развити практически умения, особено в професиите с изисквания за прецизност и технологична дисциплина, посочват още от БХРА. Според бизнеса минимум 50-60 на сто от часовете в професионалните гимназии по туризъм трябва да са насочени за професионално подготовка, при подходящ баланс между теория и практика.
Професиите в туризма изискват прецизност, сръчност, бърза реакция, комуникативност и култура на обслужване. Тези умения не се придобиват с теория, а с многократно практикуване в реална или учебно-производствена среда. Намаляването на часовете ще лиши учениците от възможността да достигат необходимото ниво на увереност и професионализъм, категорични са от Изпълнителното бюро на БХРА.
И в момента има проблем с осигуряването на добре подготвени кадри за туристическия бизнес, а ако времето за практика се сведе до минимум, от училище ще излизат кадри, които не владеят елементарни професионални умения. Това ще се отрази негативно и на имиджа на България като туристическа дестинация, подчерта председателят на БХРА Георги Щерев.
Липсата на достатъчно часове за практика противоречи на европейските тенденции, в които се акцентира върху развитието на практически умения и повишаване на професионалната мобилност на младите хора.
За да се покрият по-добре критериите за професионална и отраслова подготовка, да се повиши конкурентоспособността на завършилите и да се отговори на очакванията на пазара на труда, е необходимо минимум 50-60 на сто от часовете в професионалните гимназии да са по професионално теория и практика. Всяка намалена учебна часова единица по практика е директна загуба – за учениците, за бранша и за държавата, подчертават от БХРА. Силно затруднено ще бъде и прилагането на дуалната форма на обучение, която предполага последователно натрупване на знания и поетапно включване в производствена практика – нещо, което изисква стабилна теоретична основа и достатъчно време в училище.
Общообразователните предмети трябва да са достатъчни, но не и да изместват фокуса от професионалните дисциплини, подчерта председателят на БХРА Георги Щерев. Връщайки се назад във времето е доказано, че учениците с по-голямо процентно съотношение часове по професионална подготовка излизат от професионалните гимназии с добре изградени знания и умения. Не може обикновновените и професионалните гимназии да учат по едни и същи планове и общообразователните предмети да изместват професионалните. Нали това е идеята на дуалното обучение – да подготви професионални кадри. Тези, които искат да придобият повече умения по общообразователните предмети като математика, история или география, не биха избрали професионална гимназия. Естествено, изучаването на тези предмети е важно, но не за сметка на теоретичните и практически професионални умения, обясняват от БХРА.
Все пак трябва да се гледа кои са приоритетите сектори за държавата и да се подготвят кадри с предимство за тези сфери. Като разполагаме с природни дадености за зимен и летен туризъм, ясно е, че туризмът трябва да е една от тези приоритетни индустрии. И това да се има предвид при осигуряването на кадри и подготвянето на учебните програми в професионалните гимназии, така че излизащите специалисти да отговарят на нуждите на бизнеса.
Настояваме обемът на часовете по професионална подготовка по туризъм да бъде запазен или дори увеличен, за да се гарантира, че учениците ще завършат не само с диплома, но и с реални умения, готови да работят и да отстояват високите стандарти на българския туризъм.
Ние като туристически бранш заедно с професионалните гимназии по туризъм и всички заинтересовани сме готови да подпомогнем МОН чрез диалог за намиране на устойчиви и балансирани решения, които да гарантират качествена професионална подготовка и адекватен отговор на нуждите на пазара на труда в туризма, подчертават от Изпълнителното бюро на БХРА.