Поскъпването на туристическите визи ще е пагубно за туризма ни, който и без друго е на ръба на оцеляването заради най-тежката икономическа криза от десетилетия, в която се намираме и очертаващия се втори нулев сезон. Това обяви председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Георги Щерев. Според бизнеса идеята на служебния външен министър Светлан Стоев не само е недалновидна, но за пореден път показва, че държавата не поставя като приоритет един от основните сектори на икономиката – туризмът, който допринася за между 11 и 14 на сто от БВП.
От 60 на 80 евро ще бъде увеличена цената на входните краткосрочни визи за граждани на трети страни извън ЕС, които искат да посетят България от октомври, съобщи служебният външен министър. Поскъпването няма да касае страните, с които имаме двустранни споразумения като Русия, Беларус, Армения и Азербайджан, като техните граждани ще продължават да плащат по 35 евро входни визи за България. Като според разчетите на МвнР това ще допринесе да „колосалните“ 220 000 лева повече в бюджета. Като само преките постъпленията от чуждестранни граждани, почивали у нас през последната предкризисна година – 2019 г. са 3,7 млрд. лв. С приходите от свързаните индустрии и от българските почиващи тази сума нараства многократно. Затова и предложението на служебния външен министър буди недоумение. За пореден път държавата иска да заколи златната кокошка туризма, която всяка година снася милиарди, със смешен довод за увелечение от 220 000 лева в хазната. Още повече, че тези сметки могат да излязат криви, защото при предлаганото вдигане на цената на визите може да се очаква отлив на туристи и оттам дори намаляване на приходите вместо заложеното уевеличение.
От БХРА неколкократно сме посочвали, че реално визовите такси представляват нищожен приход в бюджета на фона на пропуснатите ползи за икономиката, които водят след себе си. Ако бъдат сведени до минимум всички тези суми, които държавата събира за издаване на входни документи и се облекчат тежките бюрократични процедури по издаването на визите, туристите, които пристигат в България ще се увеличат в пъти, както и приходите за хазната, категоричен е Щерев.
Подобно увеличение ще засегне основно пристиганията от държави извън ЕС като страните от арабския свят и съседна Турция, чиито граждани са сред основните туристи през последните 10 години за зимните ни курорти Пампорово, Боровец и Банско, подчерта Щерев. И пазари, на които имаме дългогодишни традиции и бихме могли да активираме с минимални усилия, ако се премахне бюрокрацията, улесни се визовият режим и се намалят таксите. Вместо държавата да изпълни препоръките на бизнеса за облекчаване на визовия режим, които от БХРА неколкократно сме поставяли през годините, те са напът да доубият туристическия бранш и особено най-пострадалия му сектор – хотелиерите, категоричен е председателят на национално представената организация с 36 регионални структури.
На 27 май по време на среща с Изпълнителното бюро и Управителния съвет на БХРА служебният министър на туризма Стела Балтова обеща, че до края на мандата на служебния кабинет ще заработи онлайн визов център за входни визи за България. Това бе изключително положителен и обнадеждаващ сигнал и ние се надяваме, че създаването на онлайн визов център няма да остане поредното неизпълнено обещание, посочи Щерев.
От БХРА още в първите дни на мандата на служебния кабинет са представили подробно разписана процедура за онлайн кандидатстване, одобрение на документите и получаване на туристическа виза директно на границата при влизане в България. Онлайн обработката на визи, за която настояват от БХРА, ще спести време за обработката на документите както за чиновниците, така и за самите клиенти. Това, съчетано с премахване на бюрокрацията и намаляване на цените за визите до максимално ниски нива, позволени от ЕС, ще доведе до увеличение на туристите и оттам до повече приходи за държавата – от увеличаване на броя на туристите, повече приходи и данъци. Много по-правилно е в момента на криза, която според прогнозите на всички експерти ще продължи поне през следващите 3-4 години да вземем мерки за увеличение на потреблението вместо да ограничаваме достъпа до страната с увеличени визови такси, подчерта Щерев. Държавата би трябвало да си дава сметка, че туризмът е сектор, който не изисква допълнителни разходи за суровини и материали, като други отрасли на икономиката. И в кризата е най-далновидно да се заложи и да инвестира именно в туризма. Тъй като той продава удоволствия и мечти, като в същото време стимулира всички останали сектори на икономиката и може да е ефективен флагман за излизане от кризата с минимум инвестиции, допълни Щерев.
Освен това онлайн обработката на визови документи ще направи и страната ни по-конкурентна дестинация, тъй като ще спести разходи на кандидат-туристите за пътувания ( веднъж за подаване на документи и веднъж за получаването им) до най-близкия консулски офис, който в Руската федерация например може да е на хиляди километри.
Конкуренцията през следващите години на криза ще бъде наистина жестока, както на вътрешния, така и на международни пазар и борбата ще е за всеки турист. Затова у нас буди недоумение фактът, че вместо за облекчаване на визовия режим чрез онлайн процедури се говори за вдигане на визовите такси. Това противоречи на всякаква логика, както и на твърденията, че се гледа на туризма като на основен отрасъл. Ние настояваме не само да се свалят цените на визите до допустимите от ЕС нива, но и да се стимулират туристи и туроператори да пристигат у нас извън основните сезон, в крилата им, с които да компенсираме цените на визите, поясни Щерев. От организацията предлагат и дори да отпаднат визите за Русия, Молдова, Турция и някои арабски държави с цел туризъм през летния и зимния сезон.Ако ЕС не ни разрешава промяна във визовата политика на ЕС, касаеща пътуване с цел туризъм, правителството да настоява за годишни компенсации заради пропуснатите ползи.
Единствената добра новина в предложението на служебния външен министър относно визовите такси е желанието да визите за дeцa oт 6 дo 12 години да станат безплатни, докато в момента таксата за издаване на виза за тях е 35 евро.
Сред предложенията на бранша е и да се възстанови работата на Генералното консулство на България в Новосибирск, да се постигне съгласие относно уеднаквяване движението на хора в рамките на Европейския съюз, категорични са от БХРА. А в настоящия момент трябва да се съсредоточим в по- бъзата обработка на визите на русккия пазар. Огромен удар е и изгонването от Русия на най-компетентния ни консул на този пазар. Външно министерство трябва да вземе много спешни мерки, като една от тях е консулът ни в Екатеринбург Пламен Петков, чиито мандат изтича през юли, да се пренасочи в Москва, тъй като е запознат с всичко и няма нужда тепърва да навлиза в проблемите. Въпреки че и Уралска област и Екатеринбург са огромен пазар, чиито потенциал също трябва да бъде използван. Той би могъл да засили екипът на консулската служба като човек с дълъг опит, който познава пазара и ще бъде от голяма полза в тези трудни времена. Към момента на територията на Русия действат 3 консулски служби, които обработват визите от цялата необятна руска страна, което е крайно недостатъчно и затруднява работата и затова трябва да се направят постъпки за възстановяване работата на Генералното консулство на България в Новосибирск. Както и да се изпрати още 1 туристически представител в Русия
Добре е да се активира работата във всички руски градове и региони, които са побратимени с българските такива, подчертават от БХРА.
Те настояват и да се отворят туристически представителства в традиционните за нас пазари – Англия, Германия, Централна Европа, скандинавските страни.
Визовата политика на България е сред най-големите пречки пред развитие на туризма, подчертават за пореден път от БХРА. Туризмът е изключително зависим от традиционните източни пазари и съседните ни страни, но за съжаление с една част от тях имаме изключително бюрократичен и скъп визов режим, категорични са от БХРА. Затова и предложението на служебния външен министър буди недоумение у сектора, като от организацията ще сезират служебния премиер Стефан Янев и президентът Румен Радев за опасенията си от недалновидната политика и неглижиране на един от основните сектори на българската икономика.