БХРА: Необходими са мерки за кадрово обезпечение на туризма

Apr 01 2021

БХРА: Необходими са мерки за кадрово обезпечение на туризма

Необходими са поредица от сериозни мерки за кадрово обезпечение на туризма. Това са категорични от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). В поредица от срещи с политическите сили, кандидати за 45-то Народно събрание от национално представената професионална организация предоставят на всяка от партиите папка с подробно разписани предизвикателства пред сектора, пътищата за тяхното решаване и приоритети за развитието на туризма с обем над 30 страници, като очакват политиците да поемат конкретни ангажименти за тяхното изпълнение. Една от необходимите реформи според тях е именно в работата на Националния съвет по туризъм.

Кадровото обезпечение на туризма е една от най-важните предпоставки за качествен туристически продукт, а проблемите и възможностите за тяхното решение са многократно дискутирани, но без да се намери решение, което да отговори на очакванията на бизнеса, припомнят от БХРА. От организацията предлагат да бъдат предприети следните мерки:

  • Облекчаване декларирането на договорите на лицата, които подпомагат бизнеса на семейството.

Идеята е в тази ситуация на липса на кадри семейството да може да разчита на подкрепата на своите членове. Подходящ начин би бил да се подава само декларация, както е за свободните професии, от собственика на обекта за това, че майка, баща, дъщеря, син, т.е. най-близките хора могат да помагат, без да се крият, както е сега.

  • Член от семейството между 14 – 16 г. и 16 – 18 г. да може да работи в собствен обект

Това трябва да е възможно само със съгласието на родител и подписването на декларация, че ще работят при него без заплащане. Затова е необходимо да се определи механизъм за наемане на непълнолетни работници, които са пряко свързани със семейството /деца, внуци, племенници и др./, стопанисващо туристическия обект.

  • Да се въведе правото на ползване на краткосрочни договори, подобни на тези от селското стопанство, които да се ползват при сватби, семинари и мероприятия, които се провеждат за ден, два или часове.

  • Да се въведе почасово заплащане.

  • Да се облекчи режимът за наемане на учащи от 14 до 16 г. и от 16 до 18 г. Да се помисли върху проблема с бюрокрацията по отношение на наемането на непълнолетни сезонни работници, които са необходими за работа в обекти, където не достига персонал.

  • Да се разреши на учениците да работят до 22.00 ч.

  • Необходимо е практиките в гимназиите по туризъм да се съсредоточат през месеците юни и септември в реална среда, а не както сега през седмицата няколко учебни часа.

Тези практики се заплащат от бранша в размер на минимална работна заплата. Това ще има и огромен социален ефект, тъй като ще е в помощ на семействата на тези ученици.

  • Всички средни държавни училища да имат задължение за практика минимум 1 месец, която се провежда в обектите на бранша и се заплаща от бранша.

След като държавата плаща обучението, нормално е учащите се да имат задължение към обществото

  • Предлагаме в настоящата ситуация да има облекчени условия за приемането и обработването на документите за наемане на работна ръка от Украйна, Молдова, Беларус и други страни, от които може да се ползва работна ръка.

  • В тази връзка, преди две години направихме предложение да отпадне изискването за легализация на дипломите на сезонните работници от трети страни, тъй като това са само разходи, още повече, че тук не става въпрос за квалифицирани кадри, които ползваме, а за нискоквалифициран персонал.

  • Настояваме да се обърне специално внимание на помощта за сезонните работници.

Служителите, които бяха наети за 2-3 месеца сезонно тази година, няма да изпълнят екзистенц минимума за работен режим, който предвиждат законовите разпоредби по отношение на Трудовата борса. Има голяма част от сезонните работници, които са работили в даден сезонен обект през септември – октомври 2019. При неработещ тази година обект те ще получат работни заплати евентуално през месец юни 2021 година, след 19 месеца, което сериозно трябва да се обмисли, заявяват от БХРА.

В тази връзка организацията предлага работещите в туризма да могат да се регистрират в Бюрата по труда след 5 месеца трудов стаж с право на обезщетение. За да имаме качествен продукт, трябва да се погрижим сериозно за персонала, подчертават от БХРА.

Затова те предлагат да се възстанови старото правило – сезонният персонал, работещ в туризма, да има право на обезщетение за безработица при 6 месеца работа в годината. Ако не е възможно да се върне старата практика, да се помисли върху варианта персоналът 6 месеца да работи във фирмите, останалите месеци до деветте да се организират курсове, финансирани от МТСП, като кадрите остават на работа във фирмата през тези 3 месеца и като направят 9-те месеца, отиват за регистрация на борсата.

Докато е на борсата, този персонал отново да участва в квалификационни и преквалификационни курсове, за сметка на програмите на МТСП, след което браншът си ги взема отново на работа и то тези, които са посещавали съответните програми и са положили съответните изпити, предлагат от БХРА Всеки безработен, участващ в квалификационни и преквалификационни курсове следва да има писмена договорка за предстоящия летен сезон с конкретна фирма, собственик на туристически обект, където след завършване на обучението (редовно посещаване на съответните програми и успешно положен изпит) задължително да прилага наученото по време на курсовете.

  • Квалификация и преквалификация на кадри

МТСП трябва сериозно да помисли за мерки, които да повишават квалификацията и преквалификацията на кадрите, особено сезонните работници, както и обучението на нови кадри за бранша, категорични са от БХРА.

  • Засилване на контрола по разходването на средствата, които се предоставят по различни програми на МТСП за обучение, квалификация и преквалификация на кадрите.

Държавата осигурява много сериозни средства за обучение, квалификация и преквалификация на кадрите, но практиката показва, че много малка част от хората ползвали тези средства, реално са влезли да работят в обектите в туризма, което обезсмисля всичко направено, подчертават от БХРА. Затова според тях е необходимо:

– БХРА, като най-голямата структура в туризма, обединяваща фирми от средния и дребния бизнес в България, заедно с МТСП, да разработим методика, която да сведем до местните структури (36 структури в почти всички окръжни градове) на БХРА и МТСП, с цел да има по-добра организация и да се избегне бюрокрацията.

– Програмите за обучение, квалификация и преквалификация да бъдат съгласувани и контролирани от бранша – работодателите, с които се сключва договора.

– Работодателите да имат право да избират обучаващото звено.

– Практическото обучение да се осъществява в обектите, където ще работят курсистите, след като завършат обучението, а ако това не е възможно, в практическото обучение активно да участват мениджърите на обектите, в които ще работят обучаемите.

– Съответният курсист, който ще се обучава, квалифицира и преквалифицира, следва да има договор за работа за минимум 6 месеца след завършване на курса в обектите от бранша.

– Ако курсистът не посещава курсовете, не завърши успешно курса или не е работил 6 месеца в обектите, то този курсист няма да има право за регистрация в бюрата по труда или да ползва фондове от държавата в следващата 1 година.

– Ако се констатира нарушение от страна на обучаващите звена, същите да връщат парите и три години да не могат да се занимават с тази дейност, както фирми свързани с тях, така и фирми на свързани с тях лица.

– Съвместни мероприятия между бранша и държавата с цел задържане на работника продължително време на едно работно място.

По сега действащата нормативна база работниците имат право на обезщетение за безработица, ако имат 9 месеца стаж през последните 18 месеца. Тъй като това на практика е трудно постижимо, от БХРА предлагат:

– Девет месеца работникът работи в дадена фирма, като през първите 6 месеца съответните фирми заплащат възнагражденията. Останалите 3 месеца кадрите остават на работа във фирмата, но през тези 3 месеца до 9-те, кадрите участват в курсове, финансирани от МТСП, и курсистът получава възнаграждението си от парите, които фирмата, в която работи, получава от МТСП, например като за обучаващо звено.

– Като направят 9-те месеца, съответните работници се регистрират в Бюрата по труда и следващите 3 месеца отново участват в квалификационни и преквалификационни курсове за сметка на програмите на МТСП, след като всеки един курсист, участващ в квалификационни и преквалификационни курсове, следва да има писмена договорка с конкретна фирма от туристическия бранш за работа от минимум 6 месеца за предстоящия летен сезон, където след завършване на обучението (редовно посещаване на съответните програми и успешно положен изпит)/ задължително да прилага наученото по време на курсовете.

Програмите за обучение да бъдат съгласувани и контролирани от браншакатегорични са от БХРА. Според тях предприемането на мерките би довело до сериозен успех в кадровото обезпечение в туризма.

Те припомнят и че досегашната практика показва, че голям проблем е, че обучението по различните програми на МТСП започва в началото на календарната година, най-често около февруари, и докато завършат съответните курсове, то летния сезон е в разгара си и на практика тези хора не могат да се ползват от бизнеса. В тази връзка от БХРА предлагат и да се обмислят сроковете, в които протичат програмите на МТСП, особено за кадрите, необходими за морските курорти, така че най-късно на първи юни тези кадри да могат да бъдат назначени на работа по съответните хотели.