Наистина ли властта иска да фалират хотели? Това питаме от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) предвид цялото неглижиране на проблемите на туризма и липсата на реална и адекватна помощ за хотелите през последните 9 месеца, през които страната и бизнеса са изправени до стената – без доходи и без подкрепа.

Секторът на гостоприемството е допринесъл за 10,3 на сто от БВП през 2019 г. според данни на Световния съвет по туризъм, а според изчисленията на икономисти преките и косвени ползи за бюджета от индустрията надхвърлят дял от 15 на сто в икономиката. Всяко четвърто ново работно място в България през 2019 г. е било открито от туристическия сектор, показват още официалните данни. Всеки трети работник в света е зает в сектора на гостоприемството, категорични са и данните на ХОТРЕК (Европейската асоциация на хотели, ресторанти, заведения и кафенета), в която БХРА е единствен пълноправен член за България. Въпреки, че дори за лаици от тези данни става ясно, че туризмът е голяма част от гръбнака на българската икономика, ефективна помощ за оцеляването му липсва.

БХРА адмирира мерките, с които правителството предвижда да подпомогне на другите засегнати в туризма – туроператори, превозвачи и ресторантьори, но подчертава, че без места за настаняване туризмът не може да съществува. А без подкрепа от държавата масовите фалити на хотели не са прогноза, а реалност.

През последните месеци БХРА изпрати редица предложения и писма до Министерство на туризма, Министерство на здравеопазването, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на икономиката. Липсата на отговори по предложените мерки и опасения от страна на бизнеса са демонстрация на тотално игнориране на сектора от страна на властимащите. Голяма част от опасенията на бизнеса за перспективите пред туризма вече се сбъдват, но държавата отказва да проумее или демонстративно не се интересува от социалните и икономическите последици, от угрозата стотици хиляди хора в страната да останат без работа, а цели региони – без препитание и перспектива. От БХРА сме категорични, че спешно трябва да се вземат мерки, така че хотелиерският бизнес също да бъде включен в обхвата на икономическите и социални мерки за помощ.

В момента хотелите реално са оставени на произвола на съдбата и са нито рак, нито риба. Те едновременно имат право да работят, заради което собствениците и служителите им не могат да получат финансова помощ, като в същото време не могат да посрещат туристи, тъй като заведенията им за хранене остават затворени дори за клиенти на хотелите. Служителите в хотелските ресторанти и кухни, чиято работа е забранена със заповед на здравния министър, не могат да получат дори от крайно недостатъчната помощ от 24 лева на ден, въпреки осигуряването им на много по-високи от минималните прагове заплати.  Причината е, че те са назначени като хотелски персонал и кодът на дейността им не подлежи на подпомагане. Същото се случва с работещите в нощните заведения към хотелите и дори с тези, които не се трудят в хотел, но собственикът им притежава такъв и е окрупнил бизнеса си под тази шапка. 

Бизнесът получава ясен знак, че „спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се“. За всички е ясно, че ситуацията е безпрецедентна и няма икономически лостове, чрез които хотелите да успеят да оцелеят без помощ от държавата.

Хотелите плащат съвестно своите данъци. Вече работи и системата ЕСТИ, която гарантира, че 100 % от приходите им са на светло, а всички дължими такси и налози влизат в хазната. Въпреки публичното говорене, че летният сезон е бил успешен, реално близо половината от хотелите останаха затворени, а голяма част не успяха дори да покрият разходите си. В момента на път е да се случи същото и с бизнеса в зимните и спа курорти. Хотелите се проверяват постоянно от различни институции дали спазват правилата, а резултатите от инспекциите показват, че това е така. Въпреки взетите мерки, изискващи допълнителни инвестиции от страна на собствениците в момент на криза, държавата не е предвидила никаква подкрепа и за зимния туризъм. Не се предвижда да се подпомогнат хотели, ски зони, ски учители. Не са предприети никакви стъпки за помощ на бизнеса да разсрочи кредитите си. Общините и държавата не опрощават и не разсрочват безлихвено дължимите данъци и такси, не се предвиждат и никакви други облекчения, така че бизнесът да премине през бурята успешно.

Заради затворените ресторанти и заведения към местата за настаняване масово се отказват резервации и се възстановяват парите на клиентите, като част от тези пари вече са разпределени за заплати на персонала, режийни разходи, инвестирани са в стока като храна и напитки. Въпреки че това се случва в резултат на заповед на здравния министър, компенсации за бизнеса не са предвидени.

Хотелите са били винаги част от най-чистите бизнеси, още от преди пандемията. В тях се спазват огромни изисквания за хигиена и чистота. Местата се проверяват постоянно от всички възможни държавни агенции целогодишно. В същото време редица магазини, които не продават стоки от първа необходимост като храна и лекарства, бяха оставени да работят. В социалните мрежи бяха публикувани снимки на редящи се хора във вериги за детски и карнавални стоки, които не спазват никаква социална дистанция. Контролните органи обаче си затварят, по една или друга причина, очите за тези икономически субекти. Според БХРА е недопустимо да се мери с двоен аршин и ако твърдим, че всички мерки са за опазване живота на хората те не бива да са половинчати. И засегнатите бизнеси трябва да получат компенсация, както се случи навсякъде в Европа, а и извън нея. Вместо едни и същи пари, предвидени уж за помощ на фирмите, да се прехвърлят от едни мерки към други, създавайки впечатление у хората, че на бизнеса се помага без това реално да се случва.

Няма нито един хотел в България, който да се е превърнал в огнище на Covid-19. Главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев неколкократно подчерта този факт в свои изяви и бе категоричен, че хотелите са взели най-правилни и добри мерки за гарантиране на безопасността на своите клиенти и персонал, както и за неразпространение на вируса. Въпреки това именно гръбнакът на туризма – местата за настаняване, са оставени на произвола на съдбата. Техните собственици са хората, които през последните 30 години са инвестирали милиарди в българската икономика, създали са стотици хиляди работни места, подобрявали са инфраструктурата, грижили са се за местните общности, били са лицето на България пред света. Тяхното икономическо развитие доведе до развитието и на редица други сектори у нас като транспорт, земеделие, строителство, промишленост.

Кабинетът обаче с липсата на мерки остави хотелите в период на постоянен ретрограден Меркурий, при който с каквото и да се захванеш, каквито и усилия да положиш, те са все напразно.

Това, че не се предприемат никакви мерки за подпомагане не сектора ще доведе до загуби за населението на цели общини, чиято основна прехрана е туризма. 

Противопоставят се различните сектори в гостоприемството, чрез игнориране на част от тях и демонстративна комуникация само с част от тях. 

В равнодушието и неангажираността на властите с проблемите на структуроопределящ за икономиката бизнес прозира опит за сриване на целия сектор и впоследствие за изкупуване на безценица на сгради и бизнеси, в чието развитие и пазарен имидж са инвестирани милиони. 

Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация не счита, че в състояние на здравна криза е време за стачки, революции и извиване на ръце, а за заедност и взаимопомощ. Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация не счита за необходимо и да бъде по-сервилна и по-гласовита от колегите от други сектори на икономиката, защото не е нормално от това да зависи целия сектор туризъм. Но търпението ни отдавна се изчерпа и излизането на улицата вече не е опция, а близка перспектива. Много ни се иска България да е истинска европейска държава с европейско мислене и управление и се надяваме се, че след 9 месеца излагане на доводи, подкрепени с факти, европейска статистика и анализи, най-после ще бъдем чути и ще бъдат взети необходимите мерки за оцеляване на гръбнака на туризма.