Читалище “Отец Паисий – 1893” – Велинград, отбеляза 90 години от рождението на един невероятен талант, на човек, посветил живота си на изкуството, открил себе си на сцената и превърнал своите изяви в самостоятелни художествени творби – Николай Гяуров. “Мършаво, слабо дете” по неговите собствени думи, извървяло дълъг път, за да се превърне в част от световното културно наследство.

По проект “Между любовта и музиката се крие щастието! Вдъхновете следващите…”, финансиран от Министерство на културата, читалището подготви тематична изложба за ранните години на личностно развитие на Гяуров. В една своя публикация Ангел Герин, символ на музикалната култура във Велинград, отбелязва “почти всички сочат само върховете на певеца и почти нищо не казват за неговия ранен период на развитие”. Нашето намерение бе да повдигнем малко завесата и да надникнем в детските и младежки години на Гяуров, свързани с читалището и културния живот на местната общност.

Защо “Между любовта и музиката се крие щастието! Вдъхновете следващите…”? В процеса на проучване на материалите придобихме едно усещане за пълноценната реализация на личността на Николай Гяуров. По неговите собствени думи в едно от многобройните му интервюта “за да се изградиш като истински артист, преди всичко са необходими дисциплина и апостолска посветеност на изкуството. Или както вие казвате – да намериш себе си!” Така изглежда неговата кариера – като резултат от съчетанието между божествена дарба, личностни качества, любов към изкуството и непреходния характер музикалното творчество; изглежда като изпълнена мисия в неговия жизнен път. Затова, организирайки тематичната изложба, в която са включени архивни материали от периодичния печат, съхранени в библиотеката на читалището, ни се искаше да вдъхновим следващите… следващите таланти, следващите хористи, следващите поколения… Искаше ни се представената любопитна информация за ранния творчески път на Николай Гяуров да се превърне в стимул и мотивация за други таланти!

Следващият акцент в концепцията на изложбата е ролята на читалището в културния живот на общността. Тази специфична организация има изключителен принос за формирането и съхранението на българската идентичност, за опазването на нематериалното културно наследство, за формирането на естетически вкус и отношение към изкуството.

Характерно за читалищата е тяхната полифункционалност, материалите в изложбата свидетелстват, че Николай Гяуров е бил и в оркестъра, и в хора, и на театралната сцена; съгласно спомените на неговите връстници той е бил и читател на библиотеката, а Екатерина Петричева в „Спомени на велинградчани за Николай Гяуров” описва “Не стоеше само в махалата. Той си беше все в читалището. Той си беше там и денем и вечер, щом е свободен. Той си е закърмен в читалището”.

Ето защо желанието ни е да пре-утвърдим значимата роля на читалището за хората, за местната общност. То е място и на общуване, и на творчески експеримент. В него любителското изкуство среща професионалното. В него се срещат поколенията, за да предадат традициите и опита си. Пример за това е смесеният хор към читалището, който тази година отбелязва 100 годишен юбилей. Не случайно съставът носи името на великия бас, това е поклон към творчеството на Николай Гяуров, но същевременно е и живата памет, живият носител на традицията.

Годишнината и тематичната изложба са повод да си припомним изключителната роля на читалището за привличането и оформянето на талантите – в него всеки може да намери вдъхновение и сцена. Важното е зрънцето божествена дарба да попадне в благоприятна почва и да се оформи, за да продължи нататък своя път…

Поклон пред паметта на Николай Гяуров! Нека неговите личност и творчество осветяват пътя ни към съхраняването и развитието на високата култура!