Продължават срещите на представителите на Алианса на туристическата индустрия в България (АТИБ)с икономически екипи на кандидат-политическите сили за следващия парламент. Днес председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) Георги Щерев, зам.-председателят на организацята Бранимир Миланов, председателят на Обединение „Бъдеще за туризма“ Павлина Илиева и Румяна Любенова от организацията, членът на УС на Българската асоциация на туристическите агенции Одесей Спасов, Венцислав Кръстев, председател на Сдружение туризъм и Мартин Петков от организацията се срещнаха с екипите на „БСП за България“ и на “Българските патриоти – ВМРО, Воля и НФСБ”. Пред тях представителите на АТИБ изложиха най-наболелите проблеми пред сектора, предизвикателствата пред индустрията и начините за тяхното преодоляване.
Сред основните разглеждани въпроси бяха трите най-важни проблема, които трябва да бъдат решени, за да оцелее туристическият бранш и в частност хотелиерският и ресторантьорският.
На първо място е необходимо държавата да вземе необходимите мерки за разсрочване на старите задължения на хотелиерите и останалите туристически компании и осигуряване на гратисни периоди по тях за срок от минимум 2-3 години, заяви председателят на БХРА Георги Щерев. През този гратисен период би било добре кредитите да се обслужват според възможностите на всяка една от фирмите-кредитополучатели. За тази мярка не е необходимо държавата да заделя средства, а само да прояви нужната воля, подчерта Щерев.
От БХРА настояват и за евтини кредити без обезпечение, които да осигурят ликвидни средства на инвеститорите. За съжаление, банките продължават да не изявяват готовност за финансиране или отпускат кредити при лихви от 6-7%, вместо очакваните от бизнеса 1,5-2%. Задължително е да се осигурят и кредити при преференциални условия и за служителите в туризма, посочи той.
Вторият спешен въпрос за решаване, поставен от председателя на БХРА е належащото изменение и удължаване на мярката 60/40 поне поне до края на септември. Той посочи че за ваканционните хотели, особено морските, е нецелесъобразно и недопустимо да бъдат съпоставяни месеците юни и юли на текущата година спрямо съответните месеци за 2019 година. Тъй като е невъзможно да се докаже спад за оценяваните периоди поради ред причини, на база променената организация на работа, която се наложи в епидемиологичната обстановка.
Затова от БХРА предлагат да се промени критерия за оценка за допустимост на кандидатите, като се приеме аналогичния период за 2019 година, при минимум 20 % спад в бизнеса. Като краен вариант от БХРА предлагат и втора опция – при отпускане на средствата по мярката да се съпоставят тримесечието от април до юни на 2021 година спрямо същия период на 2019 година, при минимум 20 % спад в бизнеса.
Както и да се приоритизира помощта и да се насочи към онези браншове, които са най-засегнати от кризата като туризма и свързаните с него авиация и транспорт. За тези сектори от бизнеса настояват отново да се предложат допълнителни средства. Дори и едно малко увеличение на помощта, например 70/30, би показало, че държавата наистина счита туризма за приоритет и за важен отрасъл за икономиката, посочи Щерев.
Третият спешен въпрос, който не търпи отлагане е обезпечаване на кадрите в туризма, заяви председателят на БХРА. Той за пореден път настоя ода отпадне необходимостта от подписване на трудови договори с членове на семейството, които по принцип работят на други места и подпомагат с труда си семейния бизнес в извънработно време. Както и да се въведат краткосрочни договори в туризма и да се облекчат процедурите за наемане и начина на заплащане на учащи на възраст от 14 до 16 години. Належащо е да се осигурят програми за сезонните работници, за да имат те интерес да останат заети в бранша вместо да се харчат средствата, предвнидени за тях без да се отчитат интересите на бизнеса, посочи Щерев.
Представителите на туроператорските организации също за пореден път настояха за създаване на Гаранционен фонд, който да защити интересите на техните клиенти, както и за държавна помощ по старите правила, така че да не се блокират предвидените за целта и одобрени от ЕС 16,5 млн. лв.
Представителите на бизнеса предоставиха на участващите политици папки с подробно разписани приоритети за развитието на сектора, предложения, предизвикателства и пътища за тяхното решаване.