Туристическият сектор изживява една от най-големите кризи през последните десетилетия. Застрашено е съществуването на бранша, който допринася за сериозен процент от БВП и чиято дейност е структуроопределяща за българската икономика. Ако България иска туризмът да остане важна и стратегическа част от икономиката й, то секторът трябва да е държавен приоритет. Това са категорични от Алианса на туристическата индустрия в България (АТИБ),на който Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) е съосновател и член. По предложение на БХРА, прието от колегите от АТИБ, Алиансът организира поредица от срещи с представители на политическите сили, кандидати за настоящия парламент. На тях от АТИБ представиха своята визия за развитие на сектора и краткосрочните мерки, които са необходими за оцеляването на индустрията. Едва след като е гарантирано оцеляване на сектора е възможно да се мисли за надграждане и реформи, подчертават от АТИБ.
От Алианса на туристическата индустрия в България са заявили по време на разговорите с представителите на политическите сили, че очакват от новия кабинет незабавно да изработи цялостна програма за подпомагане на туризма. Сред спешните мерки, които трябва да бъдат готови още в първите 100 дни от работа на следващия кабинет.
Драматичното въздействие на пандемията КОВИД-19 върху всички аспекти на живота и сериозните опасения, че кризата може да продължи още дълго, налагат да се вземат спешни мерки, като много традиционните неща трябва да бъдат преразгледани. В тази връзка от АТИБ предлагат нормативни изменения.
От Алианса настояват да се позволи временно да замразяват дейността си неработещи туроператори и туристически агенции.
В резултат на действащото в миналото законодателство, повечето собственици на хотели притежават фирми с регистрация за туроператор и турагент, които не са действащи и са били създадени основно за входящ туризъм. За да не се загубят тези регистрации, следва да се разгледа възможността със заявление до МТ временно да се замрази дейността на съответния туроператор и турагент за определен период, като в този период е ясно, че не трябва да се развива дейност и да не се представя съответната застраховка. Когато се реши да се поднови дейността на съответната фирма с регистрация за туроператор и турагент, да е необходимо да се подаде съответно заявление до Министерство на туризма и се представи действаща застрахователна полица, предлагат от АТИБ. Както и да се предвидят административни санкции, ако някой е заявил, че няма да работи, а впоследствие контролните органи констатират, че той работи. Като в този случай може да се стигне и до отнеме на регистрацията.
Нужни са промени в Закона за местните данъци и такси относно определяне и размера на туристическия данък.
Съгласно действащата нормативна уредба, размерът на туристическия данък се определя с наредба на Общинския съвет и е в границите от 0,20 лв. до 3,00 лв. за всяка нощувка, съобразно населените места в общината и категорията на местата за настаняване. Така определеният туристически данък се явява завишен и не е съобразен с реалността в туристическия бизнес и изключително сериозната конкуренция, която в много случаи не позволява вдигане на цената при договаряне, а когато е възможно е от 0,50 – 1,00 евро, подчертават от АТИБ.
Друг съществен проблем е срокът, в който се определя размера на туристическия данък, който обикновено съвпада със срока, в който се определя бюджета на съответната община, което е късно за туристическия бизнес имайки предвид, че договарянето на легловата база за следващия сезон се извършва през месеците юли/август. В тази връзка от АТИБ считат, че е логично срокът за определяне на туристическия данък да е до 30 юни на предходната година. В този случай хотелиерите ще са наясно какъв ще е размера на данъка и как той ще се отрази на договарянето.
С цел стимулиране на пазара и запълняемост на легловата база извън сезона, когато цените са ниски, е необходимо привличането на клиенти – учащи се и пенсионери. Затова от АТИБ предлагат за лицата до 18-годишна възраст, жените над 55 и мъжете над 60 години, които ползват нощувка, да се дължи туристически данък в размер 50 на сто от определения от общинския съвет данък за съответната община.
Предвид изложеното, от АТИБ настояват размера на туристическия данък да се определя с наредба на Общинския съвет, не по-късно от 30 юни на предходната година и да бъде в размер от 0,20 лв. до 1,50 лв.
Промени в Закона за местните данъци и такси, относно дължимите данъци върху недвижимите имоти, които не са въведени в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване.
Съгласно действащата към момента нормативна уредба, а именно чл. 15, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси, в сила от 01.01.2019 г., данък върху недвижимите имоти се дължи и в случаите, когато в двугодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно в едногодишен срок от съставяне на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване.
Съгласно § 28 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2020 г., за новопостроени сгради, които подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ и които са завършени в груб строеж към 31 декември 2019 г., но не са въведени в експлоатация или за тях не е издадено разрешение за ползване, данните по чл. 14, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси се подават от възложителя в срок до 29 февруари 2020 г. На базата на подадените данни служителите на съответната общинска администрация определят размера на дължимия данък.
С разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси, се създава специално правило относно облагаемите с данък обекти, което се отнася до новопостроени сгради, подлежащи на приемане по изисквания от ЗУТ ред, които не се ползват и не биха могли да се ползват от собствениците им, поради това, че нямат разрешение за ползване.
За да бъдат ползвани съответните обекти, собствениците им трябва да ги завършат като вложат лични средства или средства получени чрез банково кредитиране. Към момента реализирането на печалба е изключително трудно, а работещите в най-засегнатите от кризата отрасли се определят от кредитните институции като рискови кредитополучатели, припомнят от АТИБ. В резултат на това, както финансирането на нови проекти, така и разсрочването на изискуемите от банките суми по кредити, е почти невъзможно. При настоящата, изключително трудна за справяне ситуация, голяма част от започнатите обекти, няма да бъдат завършени, съответно няма да могат да се ползват, но данък ще се дължи от собствениците им. Поради което, предлагаме да се въведе петгодишен период, считано от влизане в сила на разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси – 01.01.2019 г., през който собствениците да не дължат данъци за сгради, които не са въведени в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване, тоест от 01.01.2024 г. да се дължи данък за тези сгради.
Ако горните предложения и доводи не се приемат, закона да влезе в сила 3 години след края на пандемията, т.е. когато няма ограничения за работата, предлагат от АТИБ.
Необходими са промени и в Закона за устройство на територията, относно допускане на презаверяването още веднъж на разрешенията за строеж, презаверени един път.
Неясната здравна и икономическа обстановка лишава от възможност бизнеса да планира инвестициите си, дори в най-кратки срокове. За да оцелеят в настоящата задълбочаваща се икономическа криза, представителите на бизнеса са принудени да пренаредят приоритетите си и да оставят на заден план инвестициите в нови проекти.
Съгласно действащата към момента нормативна уредба, а именно чл. 153 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), строежите, за които разрешението за строеж е загубило действието си по смисъла на ал. 2 на чл. 153, могат да бъдат осъществени след презаверяване на разрешението за строеж, като презаверяване на разрешението за строеж може да бъде поискано от възложителя на строежа в тримесечен срок от изтичането на съответния срок по ал. 2. Съгласно ал. 5 на същата разпоредба, разрешението за строеж може да се презаверява само веднъж – за подновяване на срока за започване на строежа или за подновяване на срока за завършване на строежа.
Съответно представителите на бизнеса, които са упражнили правото си да презаверят издаденото им разрешение за строеж, непосредствено преди началото на пандемията от КОВИД – 19 или го презаверят сега предвид тримесечния срок, с който разполагат, са изправени пред невъзможност да реализират строежа в условията на настоящата икономическа криза, тъй като това е практически невъзможно към настоящия момент имайки предвид, че не могат да се намерят инвеститори, които да станат партньори в едно такова начинание, заради икономическата криза, банките отказват да кредитират рисков бизнес, особено за работещите в най-засегнатите от кризата отрасли, които се определят от кредитните институции като рискови кредитополучатели, липсват собствени средства, тъй като бизнесите едва работят на себестойност и няма откъде да акумулират пари за инвестиции.
В тази връзка, за да не се попадне в хипотезата на ал. 9 на чл. 153 от ЗУТ, тоест разрешението за строеж да загуби правно действие, е необходимо да се предприемат мерки сега, още повече, че възстановяването на бизнеса, ситуацията и т.н. ще иска време, не по-малко от 4-5 години, поради което от АТИБ предлагат до 31.12.2023 г., още веднъж да се презаверят изтичащите разрешения за строеж в този период, което заедно с посочените в чл. 153, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ срокове ще помогнат да се получи достатъчен срок да се възстанови бизнеса поне на 50-60 % и да може да се реализира издаденото разрешение за строеж на съответния обект.
Ако горните предложения и доводи не се приемат, от АТИБ предлагат закона да влезе в сила 3 години след края на пандемията, т.е. когато няма ограничения за работата.
Необходимо е и да се разшири и усъвършенства помощта от 35 евро за заета седалка в чартърните полети, автомобили, ж.п. транспорт, особено в крилата на сезона, т.н. междинен и рекламен сезон. Плащанията да бъдат на база пристигнал турист.
От АТИБ предлагат и законови изменения, касаещи намаляване на концесионните такси на плажовете за тази и следващите 3 години срещу сериозно намаляване цените на услугите.
От АТИБ считат че освобождаването от концесионна такса на плажовете за срок от 3 години срещу ангажимент за предоставяне на безплатни шезлонги и чадъри на плажовете е една от мерките за оцеляване на летния ваканционен туризъм в тежката ситуация.
От Алианса са категорични, че не бива да се получи миналогодишната изкривена практика, т.е. намалиха се цените на плажните услуги, след като държавата намали концесионното възнаграждение, но реално концесионерите преотдават плажни участъци на много висока цена към хотелиерите. На практика в големите курорти Златни пясъци и Слънчев бряг 90% от плажа се преотдават на хотелиерите на много високи цени и много малко е свободната продажба на чадъри и шезлонги, тъй като хотелиерите, които са наематели, включват в цената на нощувката безплатното ползване на чадъри и шезлонги. Така се получава, че уж концесионера дава сериозно намаление, след като държавата му намали сериозно концесионното възнаграждение и се обявява пред обществото, че цените на плажа са намалени примерно 50 %, но всъщност на свободните цени се продават много малко плажни принадлежности, особено в курортите Златни пясъци и Слънчев бряг, а основно участъци на плажа се преотдават на високи цени на хотелиерите, въпреки сериозното намаление от страна на държавата към концесионера. От своя страна хотелиерите предоставят чадърите и шезлонгите безплатно, тъй като те са включени в цената на нощувката / пакета. Освен това, хотелиерите-наематели за своя сметка осигуряват чадъри, шезлонги и почистването на плажа.
В тази връзка е много важно МС, когато намалява цените на концесионните възнаграждения, да постави изискването да не се преотдава плажа на цени, по-високи от 25-30 процента от цената, на която държавата я предоставя за съответната година, изчислена за съответния плажен участък, подчертават от АТИБ.Както и да се предвидят ниски цени на плажни принадлежности 3-5 лв. на чадър/шезлонг или максимум 10 лв. за комплект от чадър с два шезлонга.
Да се предвидят законови изменения, касаещи предоставянето на ваучери за настаняване, като се разшири обхватът на Наредба № 7, която урежда ваучерите за храна.
От АТИБ предагат да се предоставят ваучери за настаняване подобно на ваучерите за храна, за да може да се активира българският пазар, а всеки работник сам да прецени за какво да похарчи необлагаемата сума към заплатата му.
Да се запази на 9 % ДДС за ресторантите и заведенията, категоризирани по Закона за туризма, както и за другите видове туризъм, чиято 9-процентна ставка на ДДС изтича в края на 2021 г.
Приетата промяна от кабинета за намаляване на ДДС от 20% на 9% бе стъпка в правилната посока за подкрепа на легалния бизнес, който в момента преминава през десетки контроли, лицензионни режими и проверки, за да се гарантира, че предлага на своите клиенти качествен продукт. Правилността на това решение за намаляване на ДДС се потвърждава и от факта, че поради спецификата на бизнеса, в почти всички страни от ЕС намаляването на ДДС-то в заведенията за хранене е направено преди много години, а сега в условията на КОВИД-19 те намалиха още ДДС-то, като антикризисна мярка. Същото се отнася и за доставките от заведенията за хранене, категоризирани по Закона за туризма.
АТИБ продължава да отстоява позицията, че намаляването на ДДС на 9% е една от най-работещите социални и икономически мерки за спасяване на заведенията в кризата, и тя трябва да продължи. Още повече, че въпреки намаленото ДДС, събираемостта е много по-добра.
Да се приеме нормативен акт, на базата на който да се разреши общините да освобождават бизнеса 1 година след излизане от пандемията от заплащане на такси, наеми и цени на услуги, вкл. такса битови отпадъци, тротоарно право и др.
Да се делегират по-сериозни права на Консултативния съвет по въпросите на туризма по формирането и реализацията на туристическата политика на Общината, а не като сега – нещата да са формални.
Практиката от годините показва, че Консултативният съвет е формален орган, чиито решения практически или се преразглеждат, или въобще не се гледат от съответната комисия по туризъм и Общинския съвет, така че за нас това е една пожелателна форма и за да има смисъл, трябва да има правило, че решението на Консултативния съвет по туризъм следва да има тежест и не следва да бъде ревизирано, иначе се губи смисъла от съществуването на Консултативния съвет по туризъм. Уж професионалистите даваме мнения и становища, а накрая хората, които не разбират нищо от бранша, приемат окончателния вариант, който много пъти няма нищо общо с това, което е гледано в Консултативния съвет, поясняват от АТИБ.
От Алианса са категорично против, както многократно са го заявявали пред няколко министри на туризма, собствениците на алеите и инфраструктурни дружества да се ползват с по-специални права и да влизат в Консултативния съвет по туризъм. Това ще обезсмисли съществуването на местни сдружения, които да създават политиката в даден район.
От АТИБ не са съгласни и с § 10, т. 2 (нова ал. 4), когато има местна структура, в КС тя да не участва, а да участват някои собственици на обекти, тъй като ще има толериране на едни собственици пред други. Освен това представителността на местното сдружение е много по-голяма от представителността на един собственик, независимо кой е той.
Имайки предвид горното, от АТИБ предлагат да се допълни в §10, т. 2, ал. 4, че при наличие на местна структура, тя има предимство пред отделните собственици на обекти.
Туристическият данък да се разходва само за дейности, свързани с туризма, като в края на годината общините да предоставят подробен отчет за разходването на туристическия данък пред Министерството на туризма и съответните браншови организации от региона.
От АТИБ предлагат и предвид забраната и обективната невъзможност на редица търговски обекти като хотели, СПА центрове, балнеологични центрове и други, функциониращи самостоятелно или като част от хотелски комплекси и туристически обекти за настаняване, да бъдат опростени задълженията за заплащането им за периода на извънредното положение и/или забрана за функционирането им, а заплащането на дължимите такива преди обявяването на извънредното положение, да бъде в едногодишен период след края на извънредното положение и отпадане на забрани и ограничения за функциониране на туристически обекти.