Връщането на 20 на сто ДДС за спортните съоръжения ще задълбочат проблемите за зимния туризъм и показват истинското отношение на държавата към спорта и здравната превенция

От 30 години всякакви мерки в посока укрепване и създаване на устойчивост на българския туризъм са все закъснели. Българската икономика губи все повече конкурентна почва под краката си, категоричен е членът на УС на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) и изпълнителен директор на „Пампорово“ АД Мариян Беляков.  В моменти като този, когато цените на електрическата енергия за бизнеса достигат отново до пикове от 1700 лева за мегават, а средната цена отново скача доста над поносимите 200 лв. за мегават, изгледите пак не са добри. Всяка цена над 200 лева вече е непосилна за бизнеса и следва държавата да се погрижи за приемане на  компенсаторен механизъм.

Проблемът е огромен и допълнително ще се задълбочи през зимата, тъй като тази висока цена е непосилна за бизнеса, който и без друго се развива в условия, които го правят неконкуретноспособен. Като добавим и връщането на ДДС на 20 на сто за достъпа до спортни съоръжения, неразривно свързан и с туризма, особено зимния, растящата инфлация и непрекъснато увеличаващите се разходи за работни заплати, спекулата и какво ли още не. Всъщност, връщането на 20 процентната ставка показва отношението на държавата към спорта и здравната превенция, която не е на дневен ред, а е много по-лесно да се харчат много повече пари за лекарства и болнично лечение, вместо да се инвестира в превенция чрез спорт и дейности на открито. Идва скоро и връщането на по-високата ставка и за ресторантьорите, посочи Беляков.

Крайно време е също държавата да разбере, че историческото развитие на чартърните програми с десетилетия назад и за лято и за зима винаги е било основополагащо за мощта на Балкантурист и превръщането на държавата ни в туристически колос в Европа над 30 години. Сега обаче се намираме в различна и нестандартна среда, сравнено с онова време, и се изискват различни и нестандартни мерки за спасяването на сектора. Това вече не става и 30 евро помощ на седалка, а с над 100 евро. Все по-малко оператори се наемат да носят риска на непродаденото място в самолета. Себестойността на една чартърна седалка в 150 местен самолет в обсега на Балканите е около 200 евро, без заложени печалби от туроператорите и крайните доставчици на услугите. От вътрешността на Европа себестойността достига над 300 евро. Ако държавата приеме твърд курс на политика за стимулиране на множество такива програми за всички 4 основни летища в България, то на всеки 100 евро ще вкара в икономиката средно минимум 1500 евро от седалка, тоест, много повече приходи от ДДС и десетократно повече пари в икономиката.

Докато ние се оправдаваме със заучени фрази от Брюксел, че това било „държавна помощ“, другите го правят, да не говорим за конкурентите ни извън ЕС. Докарали са се до там, че вече ползват за чартърни полети самолети от рода на Боинг 777, а ние минаваме на все по-малки, даде за пример Беляков.

Всички знаят, че с прекия и периферния ефект върху БВП, туризма носи около 20% от него. Тези проценти, превърнати в работни места, осигуряват доста по-голяма заетост на пазара на труда, тъй като туризмът се характеризира с голям брой обслужващи преки и косвени сфери. Покрай туризма например драстично може да се увеличи заетостта в земеделието, строителството, мебелното производство, хранително вкусовия сектор и тн. Ефектите са на практика неизброими.

Когато има нужда от държавна помощ, за това е държава, за да помогне на важните си сектори, независимо в какви думи ще го облече. Предвид промяната на климата, България има по-голям от всякога исторически шанс и зима, и лято да е абсолютен оазис и рай в целия регион с радиус от 3000 км. Нужни са само приоритизиране на сектора и няколко правилни стъпки в защита на този национален интерес, допълни изпълнителният директор на „Пампорово“ АД.