Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) е категорична, че предложените мерки за подпомагане на затворените фирми са неефективни, неработещи и недостатъчни. През последните месеци не се провежда реална антикризисна политика и не се взеха нужните мерки, които да подпомогнат туризма, който е структуроопределящ за българската икономика, а данъците и осигуровките, които плащаме в по-добри времена допринасят пряко за 10,3 на сто от БВП.
БХРА заявява категоричното си несъгласие с предвидените от властта мерки, с които се демонстрира, че се прави нещо, без от действията да има реална полза. Предложените 24 лева на ден като помощ за работниците в затворени бизнеси са абсолютно недостатъчни и демотивиращи. За да се убедите лично в това предлагаме политиците, министрите и чиновниците сами да пробват да живеят с по 24 лева на ден.
Според мярката служителите, останали без препитание не по своя или на работодателите им воля, ще получават по 3 лева на час за всеки работен ден. Това е крайно недостатъчно, защото заплатите в сектора са различни. Едни хора са получавали, осигурявали са се и са плащали данъци при 8-часа дневно на 800 лева, а други – на 2800 лева. Тоест за тези хора е по-изгодно да останат без работа и да получават на трудовата борса обезщетение според средствата, които дълги години са внасяли в хазната заедно с работодателите им. Предложената сума от 24 лева на ден е по-малка и от досега работещата мярка 80/20. Предвид, че минималният осигурителен праг в сектора е 800 лева при 80/20 работниците трябва да получат минимум 640 лева помощ. Тоест в тежката ситуация, в която принудително попада бизнеса, помощта към него реално се намалява.
Тази “подкрепа” е със срок на действие само докато заведенията са принудително затворени през идните поне три седмици. Но не е предвидена достатъчна помощ за самоосигуряващите се лица и за служителите в нощни клубове, които загубиха препитанието си значително по-рано. В общественото пространство се говори за помощ от 15-20 на сто от оборота на затворените заведения, с които те да бъдат подпомогнати. Това обаче е крайно недостатъчно за бизнеси, които реално не могат да работят на пълни обороти вече 9 месеца, а някой са реално затворени през повечето време.
Всички предложени мерки водят единствено до логичната стъпка – служителите да бъдат съкратени. По този начин хиляди хора ще останат на улицата, бизнеси ще фалират. Това ще бъде по-скъпо за бюджета като последици в сравнение с исканата от нас и всички други туристически организации за подпомагане нова мярка 90/0 или 100/0.
24 лв на ден за професионалистите в ресторантите в курортите е абсолютна подигравка. Един готвач е обикновено със заплащане и осигурителен доход над 2000 лв. Този човек плаща квартира в курорта за сезона и се храни на работното си място (което сега е затворено), има семейство за издържане, кредити и постигнат поне някакъв средна класа стандарт, защото е сериозен професионалист. Тези хора, които съвестно са плащали данъци и осигуровки, няма как да преживеят с 24 лв на ден. Същото важи за f&b мениджъри, управители, салонни управители и по-високо квалифициран и обучен персонал, който ще е безвъзвратно загубен за бизнеса. И отново ще говорим за мерки за внасяне на кадри отвън, докато безработицата у нас расте.
С всички предложени “мерки” правителството реално намалява тихомълком помощта за бизнеса, скривайки се зад високопарни речи и тайни преговори с определени кръгове удобни за тях лица.
Въпреки че хотелите не се затварят с последната заповед на здравния министър Костадин Ангелов, на тях реално им се спира работата, като не им позволяват да работят ресторантите им. В същото време държавата си измива ръцете и не им плаща компенсации, защото на хартия се водят работещи. Подобно дребно хитруване и поведение е несправедливо спрямо хотелиерския сектор, който неколкократно бе обявен от главния държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев за най-сигурния по отношение на взетите мерки за неразпространение на пандемията. Още повече, че за 9-те месеца от март насам няма заразени гости на хотел и нито едно избухнало огнище в такъв. А полузатварянето им се повтаря, защото същата бе и ситуацията през март-май тази година.
Хотелите имат резервации за предстоящите празници като Никулден и 8 декември, които влизат в обхвата на забранения период за работа на ресторантите, както и за останалите дни от тези три седмици. И естествено сега трябва да възстановят средствата на клиентите си. Защото никой не почива без храна и хранейки се в стаята си. За хотелите тази мярка е тотално недомислена, а те не са получили почти никаква подкрепа за 9-те месеца до сега и предишното “НЕзатваряне”. Министърът на икономиката за пореден път прати мярката за средните предприятия във времето напред и обясни, че се търсят варианти.
Заради факта, че сезонните хотели работят само три месеца, те не могат да покрият изискванията за средни предприятия, въпреки че имат съответния оборот и наети лица, но само за краткия период, в който са отворени. Така инвестирали милиони левове фирми нямат достъп до европрограми и държавна помощ.
Стотици хиляди хора в курортите и градовете са заплашени от мизерия, но с тях не се преговаря, властимащите не се интересуват от техните проблеми и не търсят решаването им. И докато на столичния булевард “Витоша” доставката по домовете може и да помогне на част от заведенията, подобна мярка не може да се изпълни за ресторантите в курортите, в хотелите и в другите градове. Защото просто няма желаещи, на които тази храна да се доставя. Цели общини зависят от туризма и отказът на държавата от проблемите на живеещите в тях хора е геноцид и може да се окаже дори по-смъртоносен от Covid-19. Затворените морски хотели не получиха никаква реална подкрепа, като същата е перспективата и за зимните хотели.
Неразбирането, неглижирането, отказа от разговори и вземането на грешни и неработещи решения в кризата са демонстрация на нежелание за решение на проблемите или за пълното им игнориране и оставяне на най-важната част от туристическия бизнес – подготвените професионалисти, на произвола на съдбата. Тази форма на нулева подкрепа и дори 100% неглижиране на поставяните от БХРА въпроси води до тоталното сриване на цял сектор в икономиката. И това не е проблем, породен от Covid-19, а системен и дългогодишен за туристическия бранш. Не може години наред да се “управляват” само плажове и няколко гласовити кръчми и да не се обърне необходимото внимание на основни инвеститори и структуроопределящи системи, които допринасят за принадена стойност и развитие в сектора. Всички курорти са зависими от едни тайни приказки между ресорните икономически и социални министерства и малка, но гласовита част от ресторантския сектор. Никой не подкрепя и не иска да вникне и управлява проблемите на реалния туризъм – ваканционни хотели, ресторанти, атракции, туроператори, екскурзоводи, ски лифтове и друга туристическа курортна инфраструктура. По този начин кабинетът нито помага на стотици хиляди хора, нито запазва поне постигнатото в сектора, нито ще спечели някаква политическа подкрепа и одобрение. Явно прозира целта за оставяне на бранша на естествен подбор в кризата и пълната му зависимост от социални помощи и тежки кредити от банки. Това определено не е нормално и отговорно ръководене на икономическите последици от кризата.
Поставянето на над 10% от българската икономика на колене и в ъгъла не е и не може да е от полза нито за инвеститори, нито за работещите стотици хиляди в и около бранша, нито за цялата държава, а обричането на цели региони на липса на поминък, глад и обезлюдяване е абсолютно недопустимо и вредно за всички в страната.
Членовете на БХРА не получиха никаква подкрепа на искането си за помощ за разсрочване на кредити, за мораториум върху дължимите суми към банките, за отпускане бързо и при изгодни условия на ликвидни средства, за оцеляване на нашите партньори – туроператори, екскурзоводи, музикални изпълнители и т.н., за продължаващата липса на електронни визи, за недостатъчната инфраструктура в курортите и до тях, за нулевата реклама на България, за липсата от безвизови или облекчени и по-евтини режими с Русия, Турция и тн., за законовите проблеми със статута на курортите, за липсата на подкрепа за професионално обучение в сектора от държавата, за проблемите и законовите неуредици за инвестиции в нови лифтове, но позволяването на строителство в забранени територии и национални паркове, за липсата на всякакво национално планиране на легловата база, за нерешаване на проблемите на междуправителствени рестриктивни въпроси на авиоиндустрията и решаване на проблема с летище Пловдив, за нулевата реклама на градския туризъм.
За 9-те месеца от началото на кризата не бе направено и нищо за осигуряване на навременна медицинска помощ и карантинни хотели за туристите в курортите. Болниците не само в тях, но и в цялата страна не бяха подготвени, въпреки прогнозите на експертите за завръщане на вируса през октомври. И в резултат ние не само сме затворени за света като несигурна дестинация, но и умират близките ни хора.
Туризмът не е включен за подпомагане и в колосалната сума, която получава страната ни от Европа за справяне с кризата и която ще бъде разпределена чрез Националния план за възстановяване и развитие. Неглижирането на сектора бе явно и в усвояването на европейските фондове до сега.
Смъртта на туризма вече е предизвестена. Само очакваме да видим дали ще си отидем от Covid-19 или от глад.
От БХРА сме категорични, че търпението ни към предлаганите от икономическия и социален министър мерки се изчерпа. И ако не видим ясно желание от кабинета за промяна и реална помощ за бизнеса единственият избор, който ще имат членовете на БХРА и техните служители е да излязат на улицата и да поискат оставките на всички, които не взимат жизненонеобходимите за оцеляване на сектора мерки.