За да се развива успешно българският туризъм първо и най-важно е политическите сили да определят дали секторът, който допринася за близо 13 на сто от БВП, е приоритет за държавата или не. И е важно това да се случи още сега, в навечерието на новите избори, които предстоят. Но не браншът да получи поредните празни обещания, а да се вземат реални мерки за съществуващите наболели проблеми. Това са категорични от национално представената организация с 36 регионални структури в страната Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). Тези проблеми не са нови и БХРА многократно ги е посочвала и предлагала възможности за тяхното решаване както в интернет страницата на организацията, така и при срещи с кандидатите за предходните парламенти. Но явно тези базисни проблеми, от които зависи оцеляването и развитието на туризма, трябва да бъдат предъвквани и повтаряни многократно, до баналност, за да се стигне до тяхното решаване, посочват от БХРА. В тази връзка, по решение на УС на БХРА, членове на националнопредставената организация ще представят визията си за бъдещето на българския туризъм и необходимите мерки за решаване на проблемите, на срещи с представителите на партиите, които имат реален шанс (според социолозите) да влязат в следващия парламент.

И досега всички последни правителства уж обявяваха туризма за приоритет, но все още продължават да не бъдат решени основни базисни проблеми. Първо трябва да развием базисните неща в туризма, а после да говорим за неговата конкурентоспособност, категорични са от БХРА. Ние сме наясно, че служебното правителство не може да приема закони заради липсата на парламент, но могат да бъдат подготвени много съществени неща, които следващият редовен кабинет веднага да внесе за гласуване от избраните депутати.

Дълги години туристическият бизнес настояваше да има свое министерство, което да решава проблемите на сектора. Но вместо това съществуващото ведомство напрактика наложи на бранша да решава въпросите и проблемите поставени от чиновниците и бюрократите станаха водещите в процеса вместо инвеститорите и предприемачите. Служебният министър на туризма Илин Димитров декларира вече, че чака бизнесът да направи предложения кои са най-належащите въпроси и проблеми, с които да се захване. Дано този път това наистина се случи, подчетват от БХРА.

Ваканционният морски и зимен туризъм се пренебрегва през годините и неговите проблеми още остават на заден план, въпреки че 70 на сто от приходите въобще от сектора се дължат именно на ваканционните морски и зимен туризъм. И неглижирането на ваканционния туризъм неминуемо оказва влияние на целия сектор.

През последните месеци туризмът имаше невероятния шанс, макар и при управлението на коалиция, почти изцяло да зависи от политиката само на една водеща партия, която взимаше решения в социалното, икономическото, земеделското и туристическото ведомство. Но вместо да се възползваме от този шанс, Министерство на туризма предпочете да се занимава с бежанците, подчетават от национално представената организация.

Да не забравяме, че Министерство на туризма бе създадено, за да развива туризма у нас. Необходимо е да се обърне повече внимание на стимулите за привличане на вътрешни туристи, още повече, че статистиката показва, че над 50 на сто от почиващите в родните курорти и през това лято са български туристи. А за тях като че ли Министерството напълно е забравило. В тази връзка според БХРА трябва да се осигури отделен бюджет само за така наречените ваучери за туризъм, а не като е в момента да се ползва един и същи бюджет за туризъм и за храна. Както и да се предвидят ваучери за здравна превенция на населението и особено за хора, които са преболедували Ковид-19. И да се стимулират фирмите и физическите лица, които почиват в България за по-дълъг престой.

Не е нормално от Министерство на туризма да се оправдават, че дейността на сектора зависи от работата на много други ведомства, категорични са от БХРА. Именно затова е създадено то с ранг на министерство, а не агенция, за да координира всички въпроси, независимо в коя сфера са, които касаят туристическия сектор.

По същия начин стои въпросът с медицинското обслужване. Не може в края на август, почти в края на сезона, да търсим нови линейки за летните курорти, след като от години е ясно, че здравното обслужване в тях не е на ниво. Да не говорим за цената на услугите, които са наистина драстично по-високи в сравнение с тези в населените места.

И тези въпроси са ясни от години, но тъй като проблемите на туризма най-често служат за разменна политическа монета, затова за тях се мълчи. Належащо е те да бъдат решени. Всички знаят, че няма паркинги в курортите, но вместо да се реши по някакъв начин този въпрос, паяците продължават да действат изключително активно, съсипвайки почивката на туристите, които бизнесът е привлякал с неимоверни усилия. Особена необходимост има от регулация на действията на т.н. „паяк” в рекламния и междинни сезони, когато и без това курортите са празни.

Без да се решат тези неотложни въпроси, за които уж пряко не отговаря Министерство на туризма, няма как да развиваме успешен туризъм.

Говорим за обединение на туристическия бранш в единна структура и това е наистина актуален въпрос, чието решение е важно. Но подобно обединение трябва да е на принципна основа, а не защото някой е по-близък до министъра или до политическата сила, която стои зад него. Има браншови организации с 30 годинии опит като БХРА и добре е да се надгражда върху тази база. И техните структури трябва да са в основата на това обединение, касаещо хотелите и ресторантите.  Затова и обединението трябва да е на конфедеративен принцип, категорични са от БХРА.

Ако искаме да говорим за сериозен туризъм, трябва да се решат още десетина базисни неща и още толкова допълнителни.

Необходимо е законодателно да се регламентира статута на националните курорти.

От години туристическият бизнес настоява и за облекчаване и улесняване на процеса за издаване на визи. Крайната цел, към която трябва да се стремим, е издаването на електронни визи, а дотогава да заработи онлайн визов център, категорични са от БХРА.

Необходима е промяна в нормативната уредба за концесиониране в туризма. Редно е да се сложи таван на печалбата на концесионерите от чадъри и шезлонги в размер на 20-30 на сто при преотдаването им на инвеститорите в туризма – хотелиерите. Цените на плажните услуги вече гонят нивата на цените на хотелското настаняване на втора и трета линия. Високи са и цените на картите на ски лифтовете и още по-страшно е, че липсва предвидимост за бизнеса в зимните ни курорти, тъй като цените на картите се определят непосредствено преди началото на сезона, а стойността на туристическите пакети, с която те се продават на партньори и крайни клиентти – месеци по-рано.

Друга идея, за която от БХРА настояват вече от повече от десетилетие, е да се отделят 1% от приходите в бюджета от туризъм за национална реклама, като тези средства обаче се изразходват ефективно, а не да се харчат за самото хачене. По-голямата част от рекламния бюджет да се изразходва за стимулиране интереса на туристите и туроператорите към България. Да се отдели специален бюджет за дигитална реклама на туризма.

Черноморското крайбрежие и плажните ивици са основен ресурс за развитие на националния туризъм и следва да се приоритизира тяхната защита, чрез изграждане на брегозащитни и брегоукрепителни съоръжения. В противен случай държавата ще загуби този най-ценен ресурс.

Необходимо е да се укрепят свлачищата в и край курортите, да се изградят пътища до тях, да се реши проблемът с паркирането в курортите.

Важно е да се инициират законови промени в нормативната уредба за категоризиране, както и да се променят правилата за работа на Националния съвет по туризъм, за да се подпомогне развитието на туристическия сектор.

Считаме, че следва да се делегират по-сериозни права на Консултативния съвет по въпросите на туризма по формирането и реализацията на туристическата политика на Общината, а не като сега – нещата да са формални.

Според БХРА трябва сериозно да се помисли за решаване на проблемите в резултат на отпадането на пазари, които традиционно генерират дълги почивки у нас – Русия, Украйна, Беларус, Германия. Редно е държавата да помисли как да реагира на това предизвикателство, като една от възможностите е чрез създаване на държавна чартърна компания, която да наеме или да закупи на лизинг на самолети, с което ще се стимулират резервациите за крилата на сезона и междинните сезони, а не както е в момента да се говори, че се подпомага една или друга фирма.

Необходимо е и да се обърне специално внимание на помощта за сезонните работници. Социалното министерство, никога не е готово навреме с програмите за квалификация и преквалификация на тези работници и ги пуска през пролетта на следващата година, вместо веднага след летния сезон, от 1-ви октомври, когато от тях наистина има нужда и биха били ефективни. Защото от 1-ви октомври до 1-ви април, когато реално почват програмите, тези хора няма как да изкарат на фотосинтеза, обясниха от БХРА.

Нужни са и поредица от сериозни мерки за кадрово обезпечение на туризма.

Сред другите важни проблеми е работата по удължаване на сезона, която и служебният министър на туризма Илин Димитров заяви като свой приоритет. Не бива да се опитваме да откриваме топлата вода, а да се опитаме да направим това, което успешно от години правят конкурентите на нас дестинации – да се дадат субсидии на туроператори, средства за маркетинг и реклама, да се работи с медии за привличането на вътрешни и чужди туристи.

Необходимо е да се улесни достъпа до банково кредитиране в туризма, тъй като в момента банковите институции продължават да приемат сектора за рисков и се отпускат трудно кредити както за предприемачите, така и за сектора.

Нужно е и фирмите в туризма да имат по-лесен достъп до европейски грантове, особено след като секторът беше зачеркнат и не е част от предвиденото финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост.

Наложително е да се възстанови ставката от 9 % ДДС за ресторантите и заведенията, категоризирани по Закона за туризма, както и за другите видове туризъм. Както и да се предвидят обезщетения за бизнеса заради високите цени на ток, газ и вода. И да се осигури безвъзмездно финансиране за енергоспестяващи системи за туризма, който е сред най-енерегоемките сектори в икономиката.

Нужни са изменения в нормативните актове поради невъзможност от изпълнение в условията на Ковид-19.

Необходимо е да се премахнат т.н. инфраструктурни вноски, заплащани от собствениците на обекти в национални курорти, въведени преди години с приватизационните договори.

Нужно е изготвяне на нов Закон за туризма, чрез който максимално да се намали административната тежест, да се облекчат процедурите, да се защитят по-успешно правата на потребителите на туристически услуги и да се решат част от основните проблеми на сектора.

Трябва да се регламентира състава на Националния съвет по туризъм, според приноса на туристическите отрасли  в държавния бюджет.

С ясното съзнание, че хоризонтът от 3 месеца е изключително кратък, се надяваме служебният кабинет наистина да приоритизира туристическия сектор и да постави основите на едно успешно развитие на сектора, в което бизнеса и управляващите си партнират, а решенията не се вземат еднолично от чиновници, чиято заплата не зависи от това дали браншът ще пострада или ще се развива.

От БХРА сме готови да предложим готови разработки и в резултат на дискусии с целия бранш да се изберат онези жизненоважни приоритети, които да са добри и работещи за сектора, а не накрая отново да се защитават субективни интереси, категорични са членовете на асоциацията.