Сектор “Туризъм” трябва да бъде включен в Плана за възстановяване и устойчивост на Република България. Недопустимо е такъв стратегически отрасъл за българската икономика да не бъде подпомогнат с отделни мерки, кореспондиращи с отрасъла, а да се разчита само на косвени ползи от други програми. Това се казва в писмо на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) до вицепремиера Томислав Дончев.
Европейската комисия обяви секторите „Туризъм“ и „Транспорт“ за най-засегнатите от кризата с Covid-19 и предвиди най-много средства за тях. В българския план присъства сектор „Транспорт“, но туризмът е големият отсъстващ, при условие, че делът на приходите от него в БВП е 11,4%, се казва в писмото. Затова и от БХРА настояват да отделни бюджети в плана за туризма.
По предвидения стълб 2 “Зелена България” хотелите и ресторантите могат да бъдат подпомогнати чрез средства за осигуряване на филтри и климатични системи за защита от фин прах, плесени, алергени, полени и микроби. По този начин ще се осигури чист и безопасен въздух за клиентите на местата за наставяне и заведенията, подчертават от БХРА. От организацията предлагат още да се финансират обособени зони за свободно къмпингуване около водоемите с прилежащи ток, вода, осветление, санитарни помещения и видеонаблюдение.
Туристическият сектор може да бъде подпомогнат и чрез програми за енергийна ефективност, предвид че намаляване на въглеродния отпечатък е част от приоритетите на ЕС. Приложените мерки ще окажат влияние не само върху оползотворяването на ресурсите и отражението им върху околната среда, но и върху сигурността и комфорта на посетителите на хотелите, се казва в писмото на БХРА до вицепремиера. Освен това с подобни мерки ще се намали и въздействието на сектора върху околната среда. В Плана могат да бъдат включени и мерки за подкрепа на изграждане на малки възобновяеми източници за производство на електричество за собствени нужди и топла вода за туристическите обекти.
По стълб 3 “Свързана България” туризмът може да се възползва от инвестиции в туристическа и транспорна инфраструктура като вложения в железопътна инфраструктура за алтернативен и атрактивен туристически траспорт. Сред другите мерки, които предлагат още от БХРА са изграждане на въжени панорамни линии в градовете и край тях, закупуване на автобуси на ток и електрически влакчета в курортите, изграждане на мрежа от зарядни станции за автомобили и на малки туристически лифтове.
От БХРА са категорични, че предоставените от ЕС средства могат да бъдат инвестирани и в ремонт и обновяване на основни туристически активи, подобряване на паркова и зелена среда в курортите, създаване на обособени пешеходни зони, изграждане на нови паркинги, обновяване на атракциони, възстановяване, консервиране и улесняване на достъпността да археологически обекти и природни забележителности около курортите.
Относно четвъртия стълб на Плана според БХРА туризмът трябва да получи финансиране за дигитализация на процесите в сектора, които ще укрепят ефективно потенциала на индустрията. От организацията предлагат да се инвестира в интернет на нещата в хотелите, онлайн резервационни системи и платформи, изкуствен интелект, както и да се създадат дигитални борси за селскостопанска продукция. Освен това чрез средствата от ЕС може да се повиши устойчивостта на здравната система чрез превенция и въвеждане на ваучери за спа, балнео и медикъл туризъм. Както и за осигуряване на нови работни места и насърчаване на социалното включване в отдалечени и трудно достъпни региони и защитени територии, в които няма развити други бизнеси.
От БХРА настояват предложенията им да бъдат обсъдени на среща при вицепремиера Томислав Дончев и припомнят, че организацията има 30-годишна история и над 3000 членове със стотици хиляди служители в цялата страна. Надяваме се този разговор да се случи във възможно най-бърз порядък, за да изложим пред Вас своите доводи за ползите от инвестициите в нашия сектор, се казва в писмото, подписано от председателя на БХРА Георги Щерев.