Нужен е нов подход при подготовката на кадри за туризма Това са категорични от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). В поредица от срещи с политическите сили, кандидати за 45-то Народно събрание от национално представената професионална организация предоставят на всяка от партиите папка с подробно разписани предизвикателства пред сектора, пътищата за тяхното решаване и приоритети за развитието на туризма с обем над 30 страници, като очакват политиците да поемат конкретни ангажименти за тяхното изпълнение. Една от необходимите реформи според тях е именно в работата на Националния съвет по туризъм.

Въпросът за обучението и подготовката на кадри е ключов за БХРА. Затова организацията като най-голямата национално представена браншова организация с над 36 местни структури в страната, счита, че сътрудничество между МОН и БХРА е изключително важно при обучението и подготовката на кадрите в туризма. Бизнесът предлага да се правят презентации пред учениците на условията в местата за настаняване, особено висококатегорийната база, което би повлияло и на приема в училищата по туризъм, водещо до така необходимите кадри за туризма. Това да залегне в изготвянето на учебните планове, по време на учебната година и при обучението на външни кадри от страна на структури на БХРА по програми на МТСП за обучение, квалификация и преквалификация на кадри.

БХРА счита, че е необходимо непрекъснато да се издига имиджа на професиите по специалностите в туризма. Затова според тях е необходимо практики, стажове, състезания да се провеждат във висококатегорийни бази, които да впечатляват учениците. А практиките в гимназиите по туризъм да се съсредоточат през месеците юни и септември, а не както сега през седмицата няколко учебни часа. И да се се провеждат в реална среда – в обекти в туристическите комплекси. Тези практики да се заплащат от бранша в размер на минимална работна заплата. Това според БХРА ще има и огромен социален ефект, тъй като ще е в помощ на семействата на тези ученици.

Всички средни държавни училища трябва да имат задължение за практика минимум 1 месец, която се провежда в обектите на бранша и се заплаща от бранша. След като държавата плаща обучението, нормално е учащите се да имат задължение към обществото, подчертават от БХРА. От организацията заявяват, че ще продължат да провеждат състезания за учениците, в т.ч. и по регионите, с цел презентация им пред работодателите и последващото им ангажиране на работа. Те предлагат да се обмисли и възможността да се осигури от МОН финансиране, макар и частично за участие на училищата по съвместните инициативи с БХРА, най-вече на състезанията, които се организират съвместно с АУРХБ.

Друг важен въпрос, който според БХРА ще гарантира качеството на обучението е да се провежда и поддържа квалификация на учителите по професионална подготовка. Тези обучения би трябвало да се включат в някои от програмите на МОН, категорични са от БХРА. Те припомнят, че практическото професионално обучение заема сериозен дял в цялостното обучение на учениците от професионалните направления „Хотелиерство, ресторантьорство и кетъринг“ и „Пътувания, туризъм и свободно време“. По-голямата част от финансовия ресурс се отделя за закупуване на продукти за обезпечаване на практическото обучение. А допълнителен такъв е необходим за ел.енергия, горива и други консумативи, без които не би могло да се провежда качествено практическо професионално обучение. Разходите за осигуряване на продукти и на подмяна на оборудването води до по-нисък стандарт / ЕРС / на ученик в училищата по туризъм в сравнение с други направления – транспорт и хуманитарни науки. Причината е именно в сериозното недофинансиране на профилираните средни училища по туризъм. Разлика има и при нормативите за стипендии на учениците – стипендиите са по-ниски, припомнят от БХРА. След като изискванията за отпускане на стипендии са общи, кой е мотивът отпусканите суми на ученик в ПГ по туризъм да е по-ниски в сравнение с професионалните гимназии с висок ЕРС, питат представителите на организацията.

Въпреки че туристическият бранш е с висок принос в БВП и в същото време отчита постоянен недостиг на кадри, което налага включително внос на работници от други страни, нито една от професиите в областта на туризма – готвач, ресторантьор, не са в списъка на професиите с недостиг. Защо това е така, след като туризмът е приоритетен за развитие област от нашата икономика, питат още от БХРА.

Ако туристическите професии влязат в списъка с недостиг или станат защитени професии, веднага към тях ще се насочат хуманитарните гимназии, средните училища и ще започнат да обучават по професиите и специалностите в туризма. Според БХРА обаче е необходимо професионалното образование да се насочи изцяло в професионалните гимназии. В момента всички имат право да заявяват професии и специалности съгласно ЗПУО и така се разпиляват усилията и средствата в много училища. Съществуват над 250 училища, които обучават по професии в туризма – това са професионални гимназии, профилирани гимназии, средни училища, обединени училища. Ако се ограничи приема на ученици в останалите видове училища  и се  насочи само в професионалните, тогава няма да има проблеми с план-приема, смятат от БХРА. Това ще доведе и до по-висок авторитет на тези гимназии, категорични са от организацията.