Необходимо е да се приеме нов закон за туризма, който да намали административната тежест и да облекчи процедурите за бизнеса. Това са категорични от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). В поредица от срещи с политическите сили, кандидати за 45-то Народно събрание от национално представената професионална организация предоставят на всяка от партиите папка с подробно разписани предизвикателства пред сектора, пътищата за тяхното решаване и приоритети за развитието на туризма с обем над 30 страници, като очакват политиците да поемат конкретни ангажименти за тяхното изпълнение. Една от необходимите реформи според тях е именно в работата на Националния съвет по туризъм.

Според БХРА трябва да се облекчат процедурите по категоризирането на туристически обекти и сертифицирането на балнеолечебни (медикъл спа) центрове, спа центрове, уелнес центрове и таласотерапевтични центрове. Да се увеличи защитата на правата на потребителите на туристически услуги и да се създаде единна браншова структура.

От БХРА заявяват, че един от основните проблеми на бранша е сивият сектор в отрасъла, а при допуснати грешки от един обект се прикачва етикет за целия бранш. Този въпрос може да се реши чрез по-ясни и строги правила за членството на отделните субекти в местни и национални сдружения. Проблемни са основно малките обекти, които функционират за 30-40 дни, подчертават от БХРА. И допълват, че докато цялата власт се е съсредоточила в проверки на големите, малките никой не ги проверява и се мултиплицират проблемите ежегодно, от което страда целият бранш.

Необходимо е да се премахне и категоризация в туризма и да се въведе доброволна такава, подчертават от БХРА. Както и да се променят нормите и правилата за откриване на заведения за хранене и развлечения и места за настаняване.

Практиката в момента е хотелът, както и прилежащите към него места за настаняване и развлечения да бъдат категоризирани отделно, т.е. все едно, че са самостоятелни обекти, а те не са, обясняват от БХРА. Предвид обстоятелството, че тези заведения не могат да функционират самостоятелно, предлагаме процедурите по категоризацията да бъдат опростени, като с едно заявление се категоризира или. прекатегоризира целия комплекс. Съответно следва да се направят и промени в Тарифата за таксите, които се събират по Закона за туризма, тъй като в момента се събират такива за всяко отделно заведение в местата за настаняване.

БХРА смята, че Единната система за туристическа информация е необходима и за секторни анализи и такива в бранша, освен регистрирането на бежанци и изкарването на нощувките на светло, които са изисквания на други министерства, а не на туристическото. Системата може да реши един от съществените проблеми на отрасъла туризъм – липсата на статистика, на базата на която да се правят анализи както за Министерство на туризма, така и за общините, браншовите организации, туристическите фирми и т.н., която след сериозен анализ ще е в помощ на бранша. Затова от БХРА подчертават, че е необходимо да се уреди въпроса кой има право да ползва тази информация от ЕСТИ. Като заявяват, че според тях е добре и браншът да ползва тази информация и то без заплащане. На нейна база могат да се направят точни статистики за националност, заетост, възраст, пред сезон, след сезон, главен сезон, индивидуални туристи и т.н., което би било от изключителна полза за анализи и планиране на бъдещата дейност. Затова се предлага да се събират и детайлни данни не само за туристите, пристигнали от трети страни, но и за гостите от ЕС. Необходимо е да се преразгледат и санкциите, които са предвидени, тъй като квалификацията на работещите в обектите от бранша е изключително ниска, допълват от БХРА.

От организацията заявяват, че са категорични против чрез Закона за туризма да се създават лечебни заведения, което за нас е една безспорна бюрокрация и не подпомага дейността в бранша. Затова се искат и промени при сертифициране на спа, медикъл и таласо центровете. Ние сме построили хотели, а не болници, категорични са от БХРА. Освен това от бизнес гледна точка не е нормално да функционират две коренно различни структури в хотела, обосновават се от организацията. Примерно 5 етажа работят като хотел, 1 етаж като болница. Един и същи инвеститор влага парите и за двете, а върху второто / болницата / няма никакво влияние и е необходимо много време за урегулиране на нещата при неудовлетворителни резултати за инвеститора и на практика сезонът е изтърван. При това положение, ако собственикът на болницата не се справи и урони престижа на инвеститора, собственикът на хотела по никакъв начин не може да се освободи от него, тъй като на практика той е собственик на това заведение, а не управител, който би могъл да се смени с решение на Общото събрание за 3-5 дни, подчертават от БХРА.

От организацията считат, че е добре да се запази практика контролът да се осъществява от Комисията за защита на потребителите, която има достатъчно структури, изградени във всички градове. Не намираме за нормално този, който категоризира, той и да проверява, категорични са от БХРА. Според тях има достатъчно нерешени въпроси в компетенцията на Министерство на туризма и без потребителските спорове и ако на ведомството бъде прехвърлен и контролът това само би утежнила работата. Не бива да се получава порочната практика както в ДАИ, от един да зависи всичко – и контрола и категоризирането, казват от БХРА. Това ще бъде огромна предпоставка за корупция и пред обществото много трудно можем да докажем обратното, независимо колко коректно се работи, подчертават от организацията.

Практиката от годините показва, че Консултативният съвет е формален орган, чиито решения практически или се преразглеждат, или въобще не се гледат от съответната комисия по туризъм и Общинския съвет, така че за нас това е една пожелателна форма и за да има смисъл, трябва да има правило, че решението на Консултативния съвет по туризъм не следва да бъде ревизирано, заявяват от БХРА. Не сме съгласни в консултативните съвети по въпросите на туризма да участват отделни фирми, независимо от това колко са големи или притежават цялата или част от инфраструктурата в националния курорт, а не само сдружения, както е сега, подчертават от организацията. И допълват, че неморално и некоректно би било тези фирми да искат да се пренасочва част от средствата от туристическия данък към тях. В крайна сметка те са длъжни да поддържат инфраструктурата и обектите си така, както го правят и другите собственици в курортите за своя сметка.

Туристическият данък трябва да се разходва само за дейности, свързани с туризма, като в края на годината общините да представят подробен отчет за разходването на туристическия данък пред Министерството на туризма и съответните браншови организации от региона, настояват още от БХРА.

Министерство на туризма трябва да финансира туристическото райониране, ако иска да съществуват реално предлаганите организации за управление на туристическите райони / ОУТР /.

Да се отдели подобаващо място в новия закон на къмпингите, като се направи наредба за къмпингите, настояват още от БХРА. Те настояват и за промяна в Наредбата за водно спасяване.