Сред тях е възможността за сключване на еднократни договори, по-ниски осигуровки за неквалифициран персонал и удължаване на 60/40

Националният съвет за тристранно сътрудничество да обсъди допълнителни социални мерки за подпомагане на туристическия бранш, които да му помогнат да оцелее в тежката криза, породена от пандемията на COVID-19, настояват от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). Сред тях е искането да се въведе допълнителен код за помощен персонал и нискоквалифицираните работници, наемани като помощници, а те да бъдат осигурявани на праг от 650 лева за разлика от обучения персонал, посочи председателят на БХРА Георги Щерев.

Според БХРА е наложително мярката 60/40 да продължи да работи до края на юни 2021 г., успоредно с помощта за еднократна финансова помощ. Освен това за сезонния персонал мярката да бъде върху реалните заплати, а не върху минималната, настояват от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. И припомнят, че след началото на пандемията напрактика над 90% от персонала е сезонен. За да се подпомогнат тези кадри, които принудително са заети едва няколко месеца в годината от БХРА предлагат работещите в туризма да могат да се регистрират в Бюрата по труда след 5 месеца трудов стаж с право на обезщетение. За да имаме качествен продукт, трябва да се погрижим сериозно за персонала, подчерта Щерев.

Да се засили и контролът по по разходването на средствата, които се предоставят по различни програми на Министерство на труда и социалната политика (МТСП) за обучение, квалификация и преквалификация на кадрите, настояват още от БХРА. В момента държавата осигурява много сериозни средства за обучение, квалификация и преквалификация на кадрите, но практиката показва, че много малка част от хората ползвали тези средства, реално са влезли да работят в обектите в туризма, което обезсмисля всичко направено, обясни искането на БХРА председателят на организацията.

Затова от БХРА предлагат да си партнират с МТСП при разработване на методика за обучение, а програмите да се съгласуват  и контролират от бранша – работодателите, с които се сключва договора. Работодателите да имат право да избират обучаващото звено, а практическото обучение да се осъществява в обектите, където ще работят курсистите, след като завършат обучението, ако това е възможно. Съответният курсист, който ще се обучава, квалифицира и преквалифицира, следва да има договор за работа за минимум 6 месеца след завършване на курса в обектите от бранша.

В случай че той не посещава курсовете, не завърши успешно обучението или не е работил 6 месеца в обектите, той да няма да има право за регистрация в бюрата по труда или да ползва фондове от държавата в следващата 1 година, предлагат от БХРА. Ако се констатира нарушение от страна на обучаващите звена, същите да връщат парите и 3 години тези фирми, както и свързани с тях да не могат да се занимават с тази дейност, искат от бизнеса. Да се предвидят още съвместни мероприятия между бранша и държавата с цел задържане на работника продължително време на едно работно място, настояват от БХРА.

Да се облекчи декларирането на договорите на лицата, които подпомагат бизнеса на семейството, а младежи между 14 и 18 години да могат да работят в собствен обект само със съгласието на родител и подписването на декларация, че ще работят при него без заплащане, искат от БХРА. И предлагат да се определи механизъм за наемане на непълнолетни работници, които са пряко свързани със семействата, стопанисващи туристическия обект. Освен това според организацията трябва да се въведе правото на ползване на краткосрочни договори, подобни на тези от селското стопанство, които да се ползват при сватби, семинари и мероприятия, които се провеждат за ден, два или часове.

Сред другите предложения на БХРА са да се облекчи режимът за наемане на учащи от 14 до 16 г. и от 16 до 18 г.,  да се разреши на учениците да работят до 22.00 ч. и да се облекчат условията за наемане на работници от Украйна, Молдова, Беларус, като отпадне изискването  за легализация на дипломите на  сезонните работници от трети страни.