Представители на Алианса на туристическата индустрия в България (АТИБ) проведоха поредица от срещи с икономически екипи на кандидат-политическите сили за следващия парламент, на които поставиха най-наболелите въпроси пред сектора, от чието решение зависи оцеляването на бранша. В срещите от страна на АТИБ взеха участие председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) Георги Щерев, председателят на Обединение Бъдеще за туризма Павлина Илиева и Румяна Любенова от организацията, зам.-председателят на Българската асоциация на туристическите агенции Георги Рачев и Венцислав Кръстев, председател на Сдружение туризъм. Първите проведени срещи бяха с представителите на Има такъв народ, Да, България и Изправи се! Мутри вън.
Председателят на БХРА Георги Щерев постави три основни проблема без чието незабавно решаване хотелиерският и ресторантьорски сектор няма да оцелее. На първо място е необходимо държавата да вземе необходимите мерки за разсрочване на старите задължения на фирмите от туристическия сектор. Той заяви, че без предоговаряне на кредитите и осигуряването на гратисни периоди за срок от минимум 2-3 години, бизнесът няма да оцелее в тежката криза, предвид и факта, че хотелиерите са единственият сектор в туризма, който не получи никаква държавна помощ до момента.
През този гратисен период би било добре кредитите да се обслужват според възможностите на всяка една от фирмите-кредитополучатели. За тази мярка не е необходимо държавата да заделя средства, а само да прояви нужната воля, подчерта Щерев.
Над година от БХРА настояват и за евтини кредити без обезпечение, които да осигурят ликвидни средства на затруднените в резултат на пандемията фирми, посочи той. За съжаление, банките продължават да не изявяват готовност за финансиране. Дори и тези банки, които евентуално са готови да отпуснат кредити на туристическия сектор биха го направили при лихвен процент от порядъка на 6-7 на сто, вместо очакваните от бизнеса 1,5-2%, за да се усети помощта на държавата, посочи Щерев. Защо ББР да не финансира пряко бизнеса, нали това е ролята на една държавна банка – да помага по време на криза, попита председателят на БХРА. За банките туристическият отрасъл е рисков и не кредитират персонала, работещ в туризма, като не му се предоставят каквито и да са потребителски кредити, поради което той се пренасочва към други икономически отрасли, посочи още Щерев. В тази връзка е необходимо, за да се запази персонала за работа в туристическия бранш, да се разрешават потребителски кредити при преференциални условия.
Вторият спешен въпрос за решаване, поставен от председателя на БХРА е належащото изменение и удължаване на мярката 60/40 поне поне до края на септември. Категорични сме, че в момент на тежка криза, при късно започващ сезон и кратък такъв, ако тази мярка не продължи до края на месец септември, бизнесът, особено хотелиерският, е обречен, подчерта Щерев. Той посочи че за ваканционните хотели, особено морските, е нецелесъобразно и недопустимо да бъдат съпоставяни месеците юни и юли на текущата година спрямо съответните месеци за 2019 година. Тъй като е невъзможно да се докаже спад за оценяваните периоди поради ред причини, на база променената организация на работа, която се наложи в епидемиологичната обстановка.
През 2019 г. голяма част от приходите на хотелите (30 – 40% от общите приходи) са получени под формата на ранни записвания и аванси. Плащанията по тях са получени от хотелиерите в периода от януари до май (съгласно индивидуалните договори), обясни Щерев. Реално през месеците юни и юли на 2019 г., с който се сравнява спада, за да се получи помощта, сезонните хотели не са генерирали приходи, въпреки че са имали туристи. Защото доплащанията на резервациите по ранни записвания, както и плащанията по резервациите направени на по-късен етап, се извършваха от големите туроператори най-рано 60 дни след датата на напускане на гостите, тоест за месеците юни и юли – през септември и октомври, обясни зам.-председателят на БХРА.
През настоящия сезон 2021 хотелиерите нямат приходи. Основните плащания към хотелите, доколкото ги има, през настоящия сезон ще бъдат през месеците юни, юли и август, докато през 2019 г. са били разпределени през цялата календарна година.
Затова от БХРА предлагат да се промени критерия за оценка за допустимост на кандидатите по Мярка 60/40, като се приеме съпоставяне на първите 6 месеца на 2021 година (от януари до юни), спрямо аналогичния период за 2019 година, при минимум 20 % спад в бизнеса. Като краен вариант от БХРА предлагат и втора опция – при отпускане на средствата по мярката да се съпоставят тримесечието от април до юни на 2021 година спрямо същия период на 2019 година, при минимум 20 % спад в бизнеса.
Хотелиерите и особено летните ваканционни хотели са най-ощетени, защото ще работят едва от 2 до 3 месеца. Затова от БХРА настояват да се приоритизира помощта и да се насочи към онези браншове, които са най-засегнати от кризата като туризма и свързаните с него авиация и транспорт. За тези сектори от бизнеса настояват отново да се предложат допълнителни средства, както бе въведената мярка 80/20. Правителството декларира, че не иска да се стигне до фалити, но всички браншове се слагат под един знаменател, въпреки че е ясно, че хотелиерите например са по-засегнати от други браншове. Затова и дори едно малко увеличение на помощта, например 70/30, би показало,че държавата наистина счита туризма за приоритет и за важен отрасъл за икономиката, който е сериозно пострадал от кризата, като отчита и факта, че секторът допринася за между 11 и 13 на сто от БВП.
Третият въпрос, който е поставен от Щерев по време на срещите е за обезпечаване на кадрите в туризма, защото без тях реално следващ сезон няма да има. Той за пореден път настоя от името на БХРА да отпадне необходимостта от подписване на трудови договори с членове на семейството, които по принцип работят на други места и подпомагат с труда си семейния бизнес в извънработно време, като трудовите договори се заменят с декларации. От организацията предлагат и механизъм за въвеждането на краткосрочни договори в туризма, което да позволява на бизнеса да наема служители за специални събития или определени по-натоварени периоди, както и за облекчаване на процедурите за наемане и начина на заплащане на учащи на възраст от 14 до 16 години. Настояват и да се осигурят програми за сезонните работници, за да имат те интерес да останат заети в бранша. „Ако искаме да имаме качествен продукт, трябва да се погрижим сериозно за персонала, който в голямата си част е сезонен. И не можем да оставим един чиновник, дори и да е зам.-социален министър, да игнорира интересите на бизнеса вече години. В същото време парите, предвидени за сезонните работници, които не са никак малко, не се харчат в интерес на бизнеса“, подчерта Щерев.
Представителите на туроператорските организации за пореден път поставиха горещия въпрос за променените правила за отпускане на държавна помощ. Според тях, за да получат пари туроператорите трябва да отговорят на три условия – да са осчетоводили задълженията си за неосъществени пътувания към клиентите към датата 5 април 2021 г., дължимата сума да е заради провалени през миналата година почивки заради пандемията, както и към 5 април 2021 г. туроператорите да не са разполагали с ликвидни средства за пълно възстановяване на дължимата сума към всеки свой клиент. Почти няма компания, която да отговори на тези условия, категорични са от бизнеса. И в резултат се очакват масови фалити, като задължителните застраховки за професионална отговорност няма да покрият и малка част от дължимото към клиентите, които ще останат без ваканции, без употребени ваучери и без пари, алармират от бизнеса.
Те подчертаха и необходимостта от създаване на Гаранционен фонд, заради оскъпените застраховки и липсата на достатъчно покритие на полиците, така че да защити интересите на клиентите на фирмите и на самите компании.
Представителите на бизнеса предоставиха на участващите политици папки с подробно разписани приоритети за развитието на сектора, предложения, предизвикателства и пътища за тяхното решаване.