Действията на служебния кабинет назначен от президента Румен Радев и в частност на ресорното туристическо министерство показват, че туризмът не е държавен приоритет и на това правителство, въпреки гръмките думи в началото на мандата, че това е един от секторите, чието оцеляване ще е във фокуса на усилията на правителството. Вече месец и половина действията и по-скоро бездействието за решаване на най-наболелите проблеми на сектора и липсата на чуваемост от страна на държавата явно демонстрират, че туризмът отново е поставен в глух коловоз, категорични са от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). Този извод се доказва от получените от национално представената организация писмени отговори на поставени от тях въпроси и проблеми. Вместо да предприемат решителни действия за спасяване на сектора, голяма част от които дори не изискват разходването на бюджетни средства, а единствено политическа воля, от ведомствата се крият зад законови разпоредби и чиновнически цитати на нормативната уредба. В поредица от публикации национално представената организация с 36 регионални структури ще публикува и част от отговорите на поставените от тях въпроси пред служебните министри, които категорично доказват, че туризмът не е приоритет и на този кабинет.

Предоставените плажни концесии защитават интересите на частните инвеститори, а не на бизнеса и обществото

Във връзка с поставени въпроси за цените на плажните пособия през тази година, за необходимостта от държавно регулация на условията, при които те се преотдават на хотелиерите на от 5 до 7 пъти по-високи цени от тези, които концесионерите плащат към държавата, както и на желанието на членовете на БХРА да се запознаят със схемите на поставяне на чадърите на конкретни ивици в офиса на организацията е получено писмо от служебния министър на туризма Стела Балтова.

В него министърът заявява, че „предоставянето на плажните схеми с разположените на тях чадъри по отделните участъци, може да се осъществи само след изразено от концесионера на морския плаж изрично съгласие“. Държавата е единствен стопанин на плажовете, които по закон са национално природно богатство и като такива до тях трябва да има достъп всеки български гражданин, който се явява и суверен на ивиците. Оказва се обаче, че информацията за поставянето на чадърите не е публична, независимо, че касае обществения интерес по опазването и управлението на това общо национално богатство. Защо държавата трябва да се допитва до концесионерите, които са само временни стопани, за това дали да направи публична информацията за това къде и колко чадъри е позволено да се поставят на плажовете, не става ясно от писмото на служебния министър.

Как предоставените намаления на концесионните такси стигат до хотелиерите, които пренаемат плажни участъци от въпросните концесионери на завишени в пъти цени, държавата явно също не се интересува. Хотелиерите реално плащат между 5 и 7 пъти повече за парчета от плажа в сравнение с намалените вече концесионни такси. По този начин се преотдават по-голяма част от ивиците в големите курорти и съвсем малка част остава за крайните туристи, които да ги ползват при обявените намалени цени, категорични са членовете на БХРА от Южното и Северното Черноморие. Освен това, хотелиерите-наематели за своя сметка осигуряват чадъри, шезлонги и почистването на плажа. Докато единствените разходи за концесионерите остават наемането на спасители и медицински лица. От друга страна концесионерите имат възможност да допълват доходите си чрез предоставяне на допълнителни услуги като водни спортове и други атракциони, както и от работата на плажните заведения. В тази връзка е много важно МС, когато намалява цените на концесионните възнаграждения, да постави изискването да не се преотдава плажа на цени, по-високи от 25-30 процента от цената, на която държавата я предоставя за съответната година, изчислена за съответния плажен участък, за да не се стига до завишени цени на плажните услуги и за крайните потребители, категорични са от БХРА.

Високите цени на плажните принадлежности от години са една от основните причини не само за отлив на чужди туристи, но и за опашките на граничните пунктове към конкурентни дестинации, посочват от БХРА. Според министъра обаче преотдаването на държавните плажове, които са национално природно богатство, са „предмет на търговско-правни отношения между равнопоставени частноправни субекти, в които органите на изпълнителната власт не могат да се намесват“. Така според министъра всички права за управление на плажовете са делегирани на концесионерите, а държавата се интересува единствено от минималните приходи в бюджета от концесионни такси, сравнени със милионите левове загуби от недоволни или непристигнали туристи, посочват от БХРА.

На въпросите ни за цените на плажните услуги сме препратени към интернет страницата на Министерство на туризма, на която не е ясно цените на сключените по договор или са намалени и с колко процента, посочват още от БХРА. Според нас липсата на желание да се решат проблемите на основните инвеститори в туризма – хотелиерите, както и ненужното укриване на важна за бизнеса информация, са категорично доказателство, че туризмът не е държавен приоритет, категорични са от национално представената организация с 36 регионални структури.