Веселин Налбантов: Държавата да осигури преференциални условия за изграждането, инсталирането и работата на алтернативни източници на електроенергия 

Oct 24 2021

Веселин Налбантов: Държавата да осигури преференциални условия за изграждането, инсталирането и работата на алтернативни източници на електроенергия 

За БХРА най-важните проблеми, които трябва да се решат са цената на тока, осигуряване на кадрите в това число и сезонни работници, обслужването на кредитите и визовата политика

Държавата трябва да вземе всички възможни мерки, за да осигури преференциални условия на енергоемките бизнеси като хотелиерския за инсталиране на алтернативни източници на електроенергия. Това е категоричен зам. – председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) Веселин Налбантов. Ясно е, че проблемите със скъпата цена на тока няма да бъдат окончателно решение без алтернативни източници за доставка на ток за бизнеса.

Държавата трябва да осигури преференциални условия на хотелиерите за инвестиции във фотоволтаични системи, които да ги направят енергонезависими, а остатъка от тяхното производство да се изкупува при изгодни за доставчиците цени. По този начин едновременно България ще изпълни изискванията на ЕС по отношение на зелената сделка и в същото време ще подпомогне най-засегнатия от пандемията, структуроопределящия отрасъл на българската икономика – туризма, подчерта Налбантов. 

Средства за целево изграждане на фотоволтаични системи за туристическия сектор е в частност за хотелите обаче не бяха включени в обхвата на Националния план за възстановяване и устойчивост, затова сега държавата трябва да търси друго финансиране за тази цел, подчерта Налбантов. В противен случай цял един енергоемък сектор като хотелиерството е обречен на фалит заради рекордно скъпите цени на тока. Без компенсации от страна на държавата, местата за настаняване ще фалират, а служителите в тях ще останат без препитание, подчерта Налбантов. Именно затова освен да се решават текущите проблеми в енергетиката трябва да се помисли и за бъдещето – да се улеснят процедурите по поставяне на фотоволтаици и други алтернативни източници на енергия за нуждите на хотелите и процесът да бъде подпомогнат от държавата. Остатъкът от произвежданата електроенергия, който не е необходим за нуждите на хотела, може да се изкупува на по-ниска цена и по този начин да подпомогне и доставките на по-евтин ток и за други бизнеси, подчерта Налбантов. Затова от БХРА настояват държавата да осигури безлихвени кредити или нисколихвени такива с дълъг гратисен период за инсталиране на фотоволтаични системи за хотелите и да поеме ангажимент за изкупуване на излишната електроенергия.

Сред другите най-важни въпроси, които трябва да бъдат решени от управляващите е въпросът с липсата на достатъчно персонал за сектора. Държавата може да подпомогне бизнеса като улесни процедурите за наемане на служители от Молдова, Украйна, Северна Македония, Сърбия и всички останали държави, в които има български малцинства. Например румънските власти издават директно паспорти на желаещите. Необходимо е да им бъдат издавани визи с период на действие от поне 6 месеца вместо досегашните 3 месеца, независимо дали става въпрос за студенти или за вече завършили образованието си хора.

Именно рискът туристическият бизнес да остане без работници е сред най-притеснителните за сектора, категорични са от БХРА. От организацията припомнят, че близо две трети от служителите в туристическия сектор са сезонни работници. Техните интереси продължават да не са защитени и затова голяма част от тези служители напускат и има риск никога повече да не се върнат в индустрията. Това са хора с квалификация, които владеят по няколко чужди езика и имат опит, но са обречени заради бездействие от страна на държавата в лицето на Министерство на труда и социалната политика, подчертават от БХРА. За съжаление и ресорното туристическо министерство не е достатъчно активно, твърдят от организацията.

След края на сезона тези, обикновено млади хора, които търсят препитание за себе си и своите семейства, не могат да взимат обезщетения на трудовата борса защото не покриват изискванията за необходимия трудов стаж от Агенцията по заетостта. Работодателите им очевидно не могат да им плащат осигуровки и заплати 12 месеца, при условие, че работят по 2-3 месеца на година в сезонните обекти.

Въпреки настояванията на БХРА за социална мярка, чрез която да се подпомогнат тези служители, както и за дългосрочна програма за запазване на сезонните работници в туризма, управляващите не са направили абсолютно нищо, за да защитят кадрите в сектора. От БХРА неколкократно са предлагали да се промени нормативната база, така че работещите в туризма да получат право на обезщетение от Бюрата по труда след 5 месеца трудов стаж. Нужно е да се променят и приоритетите в работата на социалното министерство и кадрите в туризма да преминават обучения, курсове за квалификация и преквалификация веднага след съответния сезона, за да са подготвени за следващия. Като курсовете трябва задължително да се обвързват с изискване след завършването им обучаващия да остане да работи в сектора.

От БХРА са категорични, че е належащо да се помисли за програма за сезонните работници. Как правим бизнес без тези хора? Как оцеляват те след сезона и как ние оцеляваме следващият сезон без тях, след като тези искания се неглижират, а парите за сезонните работници, които са осигурени, се харчат не в интерес на бизнеса, питат от БХРА.

И припомнят, че в Германия сезонните работници плащат всеки месец данъци, но ако през годината не достигнат доходи, колкото е необлагаемият минимум в страната, им връщат обратно всички платени данъци, за да им осигурят минимални финансови доходи за нормално съществуване. В Германия бизнесът не плаща и социални осигуровки на сезонните работници заети до 110 дни, докато у нас такива се дължат, което прави и туристическият сектор неконкурентноспособен.

Въпреки неколкократните изказвания, писма и позиции от страна на БХРА от Министерство на труда и социалната политика продължават да не отговарят на изискванията и нуждите на бизнеса. От БХРА настояваме обучителните курсове да започват веднага след туристическия сезон, за да могат заетите в сектора да почувстват някакви сигурност и че работодателите и държавата имат нужда от тях. Вече месец след края на летния сезон работниците са на улицата и никой от управляващите не поема ангажимент за бъдещето на хората, които имат само 3 месеца стаж през годината

А предстои тежка зима. Персоналът на нощните заведения, които са затворени, също е оставен на произвола на съдбата, тъй като е ясно, че няма да получат средства по схемата 60/40, тъй като много малко хора могат да отговорят на приетите от служебното правителство критерии и да докажат спад. В същото време няма да получат и социални помощи. Така тези хора нямат причина и желание да останат в туристическия сектор.

Необходимо е да се реши изцяло проблемът с кадрите в туризма, категорични са от БХРА. За да се случи това е нужно да са облекчи декларирането на договорите на членовете на фамилията, които подпомагат семейния бизнес, да се позволи на младежите от 14 до 16 години да работят в обектите, собственост на семействата им, да се улесни подписването на краткосрочни договори за наемане на персонал подобни на тези в селското стопанство за организиране на специални събития като сватбени тържества или абитуриентски балове. Както и да се въведе почасово заплащане, да се разреши на учениците да работят до 22 часа, практиките на професионалните училища да се провеждат в активния сезон за срок от поне 1 месец и учениците да получават заплащане за труда си по време на практическото обучение в реална среда, като тази практика да е задължителна.

Сред другите основни искания на БХРА, за да оцелеят хотелите и ресторантите в задълбочаващата се криза е да се намали натиска от страна на банките върху бизнеса, като се вземе спешно решение за гратисен период на обслужване на главницата по старите кредити за срок от 2 до 5 години. И погасителният план да е според възможностите на обслужване на съответния туристически бизнес. От национално представената организация с 36 регионални структури настояват и лихвените нива на отпускани нови заеми за оборотни средства да са в размер на 1,5-2 %, за да се усети конкретната помощ, а не както са в момента – 6-7%.

Поради факта, че България е в чакалнята на Еврозоната, разбираме, че няма как да се води самостоятелна банкова политика, подчертават от БХРА. Затова предлагат, тъй като целият бранш е с лоша кредитна експозиция, поради ниска или изцяло липсваща ликвидност, да се направят специални кредитни продукти от страна на ББР или Фонда на фондовете към туристически сектор нашия бранш. Необходимостта е от нисколихвени кредити, гарантирани от държавата, за период от 7 години и минимум 12 месеца гратисен период от лихва и главница, подчертават от БХРА.

При преференциални условия трябва да се отпускат и потребителски кредити, за да се задържат служителите в сектора и да им се осигури нормалното съществуване. По проучване на БХРА близо 60 на сто от тези, които смениха сектора, са го направили именно защото имат да обслужват потребителски кредити, които не могат да рефинансират или не могат да получат нови заеми, ако останат да работят в туризма.

От години туристическият бизнес настоява и за облекчаване и улесняване на процеса за издаване на визи. Вместо това служебният кабинет реши да увеличи визовите такси за пазари, които са потенциални за нас клиенти, при това в момент на най-сериозната криза за сектора от съществуването му у нас, подчертават от БХРА. Сумите, които ще се съберат от това увеличение са капка в морето на фона на приходите от туристическия сектор. Вместо това могат да се вземат реални и ефективни мерки за облекчаване на целия процес, което ще докара многократно повече приходи.

БХРА настоява от доста време за онлайн визов център, в който да се подават, обработват и издават входящи визи за страната ни, което ще спести време на клиентите, както и на чиновниците. Още първият служебен кабинет обеща до края на мандата му да заработи онлайн визов център, но до момента такъв няма и не се очертава да има. Това, съчетано с премахване на бюрокрацията и намаляване на цените за визите до максимално ниски нива, позволени от ЕС, ще доведе до увеличение на туристите и оттам до повече приходи за държавата – от увеличаване на броя на туристите, повече приходи и данъци, за пореден път подчертават от БХРА.

Трябва да се направят постъпки за възстановяване работата на Генералното консулство на България в Новосибирск. Както и да се изпрати поне още 1 туристически представител в Русия, категорични са от бизнеса.

Друг много сериозен проблем проблем в туризма е липсата на координация между отделните министерства по въпросите, касаещи туризма. Всяко ведомство работи за себе си, следва собствена политика и липсва професионалист в Министерски съвет, който да следи развитието на въпросите, свързани с туризма и проблемите още в зародиш. Като реагира своевременно на тях и предлага възможности за решаването им.

Като пример за липса на такава координация например е несъществуващият и до момента официален чат бот на кабинета, от който туристите да получават веднага актуална и координирана информация за ситуацията в страната, нивото на заболеваемост и предприетите мерки. Въпреки че още от началото БХРА настоява за подобен инструмент, а създаването му не изисква усилия или сериозно финансиране.

Твърдото убеждение на БХРА, за което от организацията отдавна настояват е, че ако България наистина е туристическа дестинация, за каквато сме убедени, че има потенциал да бъде и за каквато се представя, то е задължително бъджетът за национална реклама да е 1 на сто от приходите от сектора в бюджета. Тези средства обаче трябва да се харчат правилно, особено в настоящия момент на безпрецедентна криза за индустрията, в противен случай от тези пари няма да има смисъл, подчертават от организацията. От БХРА настояват само малка част от предвидените за национална туристическа реклама средства да се дават за имиджово промотиране на България като дестинация. По-голямата част от рекламния бюджет да се изразходва за стимулиране интереса на туристите и туроператорите към България – чрез субсидии за туроператори, които водят гости с въздушни или сухоземни чартъри, средства за маркетинг и реклама, предоставени за всеки доведен турист, работа с медиите.

В случай, че управляващите не предприемат всички тези спешни мерки, хотелиерският и ресторантски бизнеси са обречени на фалит, а стотици хиляди българи ще останат без препитание, категорични са от БХРА.