Действията на служебния кабинет, назначен от президента Румен Радев през последния месец и половина, за съжаление, показват, че туризмът не е държавен приоритет. Въпреки, че секторът допринася в годините преди кризата за между 11 и 13 на сто от БВП, от 11 май насам не е предприето нито едно реално действие с изключение на отваряне на границите за румънски и чешки туристи, с което правителството да покаже, че счита туризма за важен и основен сектор на икономиката, посочи председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) Георги Щерев. Единственото, което получава БХРА в отговор на десетките изпратени писма с предложения, приоритети, проблеми и предложения за техните решения са цитиране на закони и обяснения защо една или друга мярка, включително тези, които не искат финансиране от бюджета, а само добра политическа воля, не могат да се случат, въпреки че законите и наредбите не работят в конкретната ситуация за бранша. Вече 45 дни слушаме как се работи за решаване на проблемите, но докато чиновниците се наумуват, бизнесът, който плаща заплатите им е на път да фалира, категорични са от БХРА. В поредица от публикации национално представената организация с 36 регионални структури ще публикува и част от отговорите на поставените от тях въпроси пред служебните министри, които категорично доказват, че туризмът не е приоритет за кабинета и за това правителство.
Помощта по мярката 60/40 няма да помогне на сезонните хотели
На днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) от БХРА ще посочат и защо предложеният проект за изменение и допълнение на ПМС 151/2020 г. не защитава туристическия сектор и особено хотелиерския бизнес. От БХРА са категорични, че мярката 60/40 трябва да бъде удължена поне до края на октомври и ако това не се случи бизнесът, особено хотелиерският, е обречен.
От БХРА настояват и да се приоритизира помощта и да се насочи към онези браншове, които са най-засегнати от кризата, като туризма и свързаните с него авиация и транспорт. Не може отново всички сектори в икономиката да са под един знаменател, въпреки че едни са по-пострадали, а други по-малко, категоричен е председателят на БХРА Георги Щерев. От БХРА настояват за хотелиерите отново да се предложат допълнителни средства, подобно на въведената мярка 80/20. Дори и едно малко увеличение на помощта, например 70/30, би показало, че държавата наистина счита туризма за приоритет и за важен отрасъл за икономиката, който е сериозно пострадал от кризата, като отчита и факта, че секторът допринася за между 11 и 13 на сто от БВП, посочи Щерев.
Заради спецификите на туристическия бизнес за ваканционните хотели, особено морските, е нецелесъобразно и недопустимо да бъдат съпоставяни месеците юни и юли на текущата година спрямо съответните месеци за 2019 г., категорични са от БХРА. Причината е, че е невъзможно да се докаже реален спад за оценяваните периоди поради ред причини, на база променената организация на работа, наложена от епидемиологичната обстановка.
През 2019 г. голяма част от приходите на хотелите (30 – 40% от общите приходи) са получени под формата на ранни записвания и аванси. Плащанията по тях са получени от хотелиерите в периода от януари до май съгласно съгласно индивидуалните договори. Доплащанията на резервациите по ранни записвания, както и плащанията по резервациите, направени на по-късен етап, се извършваха от големите туроператори най-рано 60 дни след датата на напускане на госта. Това показва, че през сезон 2019 г. през юни и юли сезонните хотели не са генерирали сериозни приходи, адекватни на заетостта. Те са имали гости, но плащането за тях не е извършено в същия месец – било е или аванс или е платено на много по-късен етап. Съответно, през настоящия сезон 2021 хотелиерите нямат приходи по ранни записвания. Повечето хотели са договорили с туроператорите и с индивидуалните клиенти, плащанията на резервациите да се извършват от няколко дни до седмица-две преди настаняване или докато са настанени туристите. Така основните плащания към хотелите през настоящия сезон ще бъдат през юни, юли и август, докато през 2019 г. са били разпределени през цялата календарна година.
Така сравнявайки ДДС декларацията за месец юли 2019 г., спрямо ДДС декларацията за месец юли 2021 г. (тези декларации или оборотните ведомости се използват като инструмент за доказване на спада), има вероятност да не може да се докаже спад на годишните приходи на сезонните хотели или ако се докаже спад, то този спад няма да е реалният и хотелиерите може да не покрият изискванията за попадане в мярката.
Затова от БХРА предлагат да се промени критерият за оценка за допустимост на кандидатите по Мярка 60/40, като се приеме съпоставка на първите 6 месеца на 2021 г. спрямо аналогичния период за 2019 г., при минимум 20 % спад в бизнеса. В случай, че не се приеме това предложение, от БХРА предлагат като като втори краен вариант за получаване на средства по мярката 60/40 да се съпоставят тримесечието от април до юни на 2021 г. спрямо същия период на 2019 г., при минимум 20 % спад в бизнеса.
Вторият основен проблем относно промяната на ПМС 151/2020 г. е определянето на общия размер на предоставените средства. В този аспект отново категорично може да се направи извода, че не се отчита ясно изразеният сезонен характер в сектора хотелиерство и ресторантьорство, посочват от БХРА. Съгласно чл. 1, ал 3, т. 5 от Постановление 151, за лицата, които през целия месец са били в неплатен отпуск или не са осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при този работодател, за база се взема минималната месечна работна заплата за страната.
Съгласно чл. 2, ал .2 от Постановление 151: Работодателят, получил средства за запазване на заетостта по реда на постановлението, изплаща на работниците и служителите по чл. 1, ал. 1, т. 5, наети след 1 юни 2020 г., трудово възнаграждение в размер, не по-малък от размера на минималния осигурителния доход за длъжността, и внася дължимите осигурителни вноски за съответния месец.
Така на практика за сезонните работници работодателят ще получи средства на база минималната работна заплата за страната, а ще изплаща трудови възнаграждения и ще внася дължимите осигурителни вноски на база минималния осигурителен доход за длъжността, който от 01.07.2020 г. за повечето длъжности в сектора е 800 лв., което според БХРА е некоректно.
Също така, съгласно Проекта на ПМС 151, общият размер на предоставените средства следва да е до 60 на сто от размера на осигурителния доход за април 2021 г. и от дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя на всеки работник или служител. Ако лицето е сключило трудов договор месец април, то за база за изчисляване на помощта се взима минималната месечна работна заплата за страната. Според БХРА обаче да се взема за база месец април е изключително неточно, тъй като този месец е мъртъв за сезонните хотели, било то планински или морски.
От национално представената организация уточняват, че тази година, при съществуващите ограничения за пътувания, сезонните морски хотели планират да започнат късно сезона, като една малка част от сезонните работници са назначени през юни, а по-голяма част от тях ще бъдат назначени в края на юни и през юли, когато хотелиерите се надяват да започне летният сезон през тази година. Това означава, че всички длъжности – администратори, бармани, камериери, управители, миячи и други ще получат еднаква помощ, изчислена на база минималната работна заплата за страната. Така хигиенист, осигурен на 650 лева и управител, осигурен на 1500 лева ще получават една и съща помощ. Това не е редно, категорични са от БХРА., което не е редно, тъй като примерно. От БХРА са категорични, че помощта трябва да е на база реалното брутно възнаграждение на всяко лице, като за база да се взема месеца, в който лицето е назначено на работа – юни или юли.
Ако тези два проблема не бъдат решени реално помощтта по мярката 60/40 ще остане недостъпна или крайно недостатъчна за сезонните хотели, които са най-засегнати от кризата, алармират от БХРА. В резултат много от ваканционните морски хотели няма да се възползват от тази мярка и поради късното започване на сезона и неговата краткост няма да могат да покрият разходите си и да оцелеят, категорични са от БХРА.